В дебата за присъединяването на България към еврозоната основният фокус досега бе поставян върху икономическите критерии: инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг. Но все по-неизбежно става осъзнаването, че политическата легитимност и институционалната почтеност на самата еврозона и нейните лидери трябва да бъдат не по-малко внимателно разгледани. Особено притеснителна за българските граждани — голяма част от които се противопоставят на прибързаното въвеждане на еврото — е подкрепата, която европейските лидери оказват на правителство, избрано чрез процес, будещ сериозни съмнения относно неговата легитимност.

Случаят Лагард: Осъдена, но на върха на ЕЦБ

Кристин Лагард, настоящ президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), е осъдена през 2016 г. от френския Съд на републиката за небрежност при изпълнение на обществена длъжност. Делото касаеше отпуснатото от държавата обезщетение в размер на над 400 млн. евро на бизнесмена Бернар Тапи – спорна транзакция, за която съдът установи, че е допусната без нужната финансова преценка и контрол.

Макар да не получи ефективна присъда, Лагард бе призната за виновна, което хвърля сериозна сянка върху нейната почтеност и способност да ръководи ключова институция, която трябва да гарантира стабилността на валутата и доверието в еврозоната. България има основание да се запита: Искаме ли нашата парична политика да бъде поверена на човек с доказан административен провал?

Урсула фон дер Лайен: обвинения, разследвания и скандали

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също е обект на сериозни съмнения за конфликт на интереси и укриване на информация.

Pfizer и конфликтът на интереси: Медиите и евродепутати многократно са поставяли въпроса за неясната кореспонденция между Фон дер Лайен и изпълнителния директор на Pfizer относно поръчките на ваксини за милиарди евро. Отказът ѝ да предостави SMS кореспонденцията дори след съдебни искове за достъп до информация подхранва съмнения за непрозрачност.

Нарушения в Германия: По време на мандата ѝ като министър на отбраната в Германия, Фон дер Лайен бе критикувана за непрозрачни договори с външни консултанти за стотици милиони евро. Одити установиха нарушения при възлагането на обществени поръчки, а скандалът доведе до разследване от парламентарна комисия. През 2019 г. германското министерство на отбраната признава, че е изтрило данните от служебния телефон на фон дер Лайен „по съображения за сигурност“, след като парламентът е поискал достъп до тях като част от разследването.

Критики от експерти: През март 2025 г. фон дер Лайен представя план на стойност 800 милиарда евро, наречен „ReArm Europe“, с цел засилване на отбранителната индустрия на Европа. Планът включва 150 милиарда евро под формата на заеми и предвижда възможност за мобилизация на частен капитал. Това предизвика остри критики от експерти, като немският икономист и депутат в ЕП д-р Александер Зел. Той критикува Фон дер Лайен за нейните предложения за финансиране на европейски отбранителни проекти, обосновавайки се със съмнителната ѝ история в министерството на отбраната на Германия.

Урокът от Гърция: институционална неподготвеност и последствия

През 2010-те години стана ясно, че Гърция е манипулирала макроикономическите си показатели, за да покрие критериите за еврозоната. Това доведе до загуба на доверие, фалит и спасителни програми с тежки социални последици. Европейските институции, включително ЕЦБ и ЕК, се провалиха в ранното разпознаване на проблемите. Днес България рискува да повтори този сценарий. Ако правителството съставено от партията на Бойко Борисов ГЕРБ предаде суверенитета на България върху монетарната политика в ръцете на институции, оглавявани от личности с тежко накърнена репутация, това не е просто икономически риск — това е национална безотговорност.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.