„Топлофикация София“ на път към частни ръце? СОС одобри близо милион евро за Световната банка, докато София потъва в дългове и аварии

Почти милион евро за анализ, който може да отвори пътя към концесия

Почти милион евро за анализ, който може да отвори пътя към концесия

На 19 ноември 2026 г. Столичният общински съвет прие предложението на кмета Васил Терзиев за започване на процедура по възлагане на анализ на „Топлофикация София“ от Групата на Световната банка.

Решението беше подкрепено с 33 гласа „за“, 19 „против“ и 4 „въздържал се“.

То разрешава на кмета да проведе преговори и да сключи договор на стойност до 900 000 евро за първата фаза на сътрудничеството, чийто срок е предвиден да бъде до една година.

Целта е да се анализира техническото, финансовото и управленското състояние на дружеството и да се подготвят условията за евентуално участие на частния сектор.

И тук възниква първият голям въпрос:

Защо софиянци трябва да платят почти един милион евро, за да научат, че дружеството, което самите те притежават чрез общината, е в катастрофално състояние?

Това, че „Топлофикация София“ има огромни задължения, не е тайна. Това, че инфраструктурата е амортизирана, го знаят стотиците хиляди столичани, които всяка година се сблъскват с аварии, разкопани улици, прекъснато отопление и липса на топла вода.

Това, че дружеството се нуждае от инвестиции, също е известно от години.

Но вместо ясна програма за модернизация, персонална отговорност на досегашните ръководства и реален обществен контрол, Столичният общински съвет отново избра външен консултант, скъпоструващи анализи и поредно отлагане на същинските решения.

Още по-притеснително е, че в предложението на кмета изрично се предвижда подготовка на предпоставките за последващо решение относно евентуална процедура за предоставяне на концесия.

Тоест концесията не е въображаем риск, а конкретна възможност, заложена в самия процес, одобрен от Столичния общински съвет.

Приетото решение все още не означава, че дружеството е концесионирано или приватизирано. То обаче създава основания за сериозни опасения, че под прикритието на необходимата експертна оценка се изгражда административният и политическият път към предаването на управлението на една от най-важните обществени системи в София на частен оператор.

И ако действително това е крайната цел, защо тя не се поставя открито пред гражданите?

Световната банка – независим експерт или проводник на определен икономически модел?

Изборът на Световната банка съвсем не е случаен. И точно тук трябва да светне червената лампа за всички софиянци.

В продължение на десетилетия Световната банка е сред основните международни институции, насърчаващи приватизацията, концесиите и навлизането на частни оператори в управлението на публичната инфраструктура.

През 90-те години този икономически модел беше налаган в множество държави като решение на проблемите с неефективните държавни и общински предприятия.

Въпреки огромния брой програми и проекти, свързани с частното участие, особено показателни са два случая, при които публични предприятия успяват да бъдат оздравени без приватизация.

В Уганда – в сектора на водоснабдяването и канализацията, и в Камбоджа – при водоснабдяването на столицата Пном Пен.

Това са два от най-известните примери, доказващи, че подобряването на управлението и финансовите резултати не изисква непременно предаване на публичната собственост в частни ръце.

Но големият въпрос е друг.

Защо, след десетилетия международна практика, в която Световната банка активно насърчава концесии, приватизации и публично-частни партньорства, Столична община избира именно нея за консултант по бъдещето на „Топлофикация София“?

Още по-притеснително е, че в самото предложение на Васил Терзиев вече е заложена възможността за подготовка на концесионна процедура.

Тогава възниква напълно логичното съмнение: дали Световната банка ще бъде поканена да установи кой е най-добрият модел за управление, или да предостави експертното основание за решение, към което общината вече се е насочила?

И защо софиянци трябва да платят до 900 000 евро за този процес?

Няма ли опасност с парите на гражданите да бъде подготвена процедура, чрез която управлението на тяхната собственост впоследствие да бъде предоставено на частен оператор?

Защото едно е да се търси решение за спасяването на „Топлофикация София“.

Съвсем друго е да се подготвя общественото мнение за концесия, представяйки я като неизбежен резултат от независим международен анализ.

Ваня Григорова: Още една изгубена година вместо реални инвестиции

Сред най-острите критици на предложението е независимият общински съветник Ваня Григорова.

По време на обсъжданията на 18 ноември тя отново постави въпроса дали възлагането на анализ на Световната банка няма да се превърне в стъпка към концесиониране на дружеството.

Основното ѝ възражение е свързано и с времето, което София продължава да губи.

Докато се изготвят поредните анализи, инфраструктурата няма да спре да старее, авариите няма да изчезнат, а задълженията ще продължат да се натрупват.

Предложеният срок за първата фаза е до една година.

Това означава потенциално още дванадесет месеца, през които общината може да похарчи почти милион евро за анализи, без самото възлагане да гарантира нито един километър подменена топлопреносна мрежа.

Разбира се, техническата оценка има значение. Но когато проблемите са известни от десетилетия, възниква въпросът защо диагностиката отново измества лечението.

Кога най-сетне ще започне действителното оздравяване на дружеството?

Борис Бонев също настоява за одит, но предупреждава за опасностите от концесията

Позицията на Борис Бонев и „Спаси София“ е различна.

Бонев, Емилия Ангелова и Драгомир Иванов предложиха независим технически одит на топлопреносната мрежа и инфраструктурата.

Тяхната теза е, че Столична община не разполага с достатъчно точна и обективна картина за действителното състояние на съоръженията, мащаба на необходимите ремонти и размера на бъдещите инвестиции.

Този подход заслужава внимание, защото без ясни технически данни всяко решение рискува да бъде взето на сляпо.

Бонев обаче отправи и сериозни предупреждения относно концесията. Според него частният концесионер ще търси печалба, а при сегашния финансов и регулаторен модел това може да доведе до допълнителна тежест за гражданите или публичните бюджети.

Той постави под съмнение и политическата легитимност на настоящото управление да вземе решение с толкова дългосрочни последици в края на мандата си.

[В оригинала следва незавършен абзац: „В крайна сметка предложението на „Спаси София“ за отделен технически…“. Липсващият текст трябва да бъде възстановен.]

47 съдебни дела срещу неизрядни клиенти и 5 287 изпълнителни дела при съдебни изпълнители.

Тези числа показват мащабна система за съдебно събиране на вземанията.

И тук възниква въпросът, който Мария Асими поставя от гледна точка на обикновените потребители:

Как е възможно едно дружество да бъде толкова безкомпромисно към гражданите за неплатени сметки, а в същото време да няма същата безкомпромисност при търсенето на отговорност за собствените му финансови и управленски провали?

За няколко лева просрочие гражданинът може да бъде въвлечен в съдебна процедура, но за милиони загуби обществото слуша обяснения за наследени проблеми, неблагоприятна регулация и необходимост от нови анализи.

Кой носи персонална отговорност?

Колко ръководители са санкционирани за доказани нарушения?

Колко неизгодни договори са установени?

Колко средства са възстановени след установени злоупотреби?

Защо тези въпроси не са в центъра на дебата?

Милиарди дългове, но кой ще плати цената на бъдещата концесия?

Към ноември 2026 г. задълженията на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг надхвърлят 1,3 млрд. евро според информацията на Столична община.

Още по-тревожно е, че при определени договорености лихвите по задълженията достигат над 16% годишно.

Това означава, че огромен финансов ресурс, който би могъл да бъде използван за модернизация, отива за обслужване на стари задължения.

Но ако утре бъде привлечен частен концесионер, кой ще поеме тези дългове?

Държавата? Общината? Данъкоплатците?

Ще бъде ли частният оператор освободен от историческите задължения, докато публичният сектор продължи да ги изплаща?

Кой ще финансира инвестициите?

Ще бъдат ли гарантирани социално поносими цени?

И най-важното – какво ще се случи, ако бъдещият концесионер не изпълнява поетите ангажименти?

Защото едно е публично предприятие да бъде управлявано неефективно и гражданите да могат да търсят отговорност от избраните общински съветници.

Съвсем друго е ключова обществена услуга да бъде обвързана с дългосрочен договор с частна компания, чиито търговски интереси не винаги ще съвпадат с обществения интерес.

София няма нужда от поредния скъп анализ, който да оправдае предварително решение

„Топлофикация София“ действително се нуждае от дълбока реформа.

Никой не може сериозно да защитава запазването на сегашното състояние, при което милиардни дългове се натрупват, инфраструктурата старее, а гражданите плащат все по-висока цена за една все по-несигурна услуга.

Но реформата не трябва да се превръща в удобна формула за прехвърляне на контрола от публични към частни ръце, без първо да са изчерпани възможностите за оздравяване на общинското дружество.

Необходими са пълна прозрачност на финансовите потоци, независимо установяване на реалното техническо състояние, публична инвестиционна програма, преговори за преструктуриране на дълга и търсене на конкретна управленска отговорност.

И всичко това трябва да се случва с участието на гражданите, защото те са едновременно собственици чрез Столична община, потребители на услугата и данъкоплатци.

Най-големият въпрос не е дали „Топлофикация София“ има нужда от промяна. Очевидно има.

Въпросът е кой ще спечели от тази промяна – софиянци или бъдещият частен оператор?

Защото историята на българския преход ни е научила на едно: когато едно обществено предприятие бъде доведено до тежко финансово състояние, много лесно може да се появи някой, който да предложи да го „спаси“, като поеме управлението му.

А дълговете, пропуснатите инвестиции и последствията от десетилетията лошо управление могат да останат за сметка на обществото.

София не трябва да допуска бъдещето на своето топлоснабдяване да бъде решено зад гърба на гражданите.

Защото „Топлофикация София“ не е собственост на кмета, на политическите партии или на бъдещ концесионер. Тя принадлежи на софиянци.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.

Follow us on Telegram, Viber or Facebook.

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД