На 24 юни България отбелязва един от най-поетичните и древни празници – Еньовден. Това не е просто дата в календара. Това е ден, в който небето се навежда към земята, тревите придобиват чудодейна сила, а човекът си припомня, че е част от природата – не неин владетел, а неин син.

Според народните вярвания, билките, набрани в ранното утро преди изгрев, са най-лековити. Те събират в себе си енергията на земята, свежестта на росата и благословията на първите слънчеви лъчи. Жените, пазителки на древната мъдрост, тръгват боси по росата, за да събират тези растения – за здраве, любов и закрила през годината. Сред тишината на утрото, по поляните, сякаш ехти шепотът на вековете.

Традицията повелява на Еньовден да се сплитат венци от 77 и половина билки – защото за всяка болка има билка, а „половинката“ е за болестта, която още не е дошла. През този венец преминават за здраве, особено децата и болните, защото вярата е не по-малко важна от лечението.

Еньовден не е само обреден ден – той е спомен за времето, когато човекът е живял в хармония с природата, можел е да чуе как расте тревата и как говори водата. В съвременния свят, който непрестанно бърза и забравя да се вслушва, този ден е тихо напомняне: истинските неща в живота са прости – утринна роса, шепа билки и любов в сърцето.

Символично, на 24 юни слънцето прави най-дългия си път по небето – сякаш, за да ни каже, че светлината винаги се завръща, дори и след най-мрачните дни. Че след всяка зима идва лято, а след всяка болка – изцеление.

Нека пазим тази древна магия жива. Нека учим децата си да разпознават жълтия кантарион от мащерката, да шепнат желания, докато преминават през венец от билки, и да вярват, че всяка утрин носи ново начало.

На 24 юни честваме и Рождество на свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен

Този ден е белязан и от още едно значимо християнско събитие – Рождество на свети Йоан Кръстител, пророкът, подготвил пътя на Спасителя. Символиката на деня се преплита – както тревите лекуват тялото, така вярата лекува душата.