Процесът по присъединяване на България към еврозоната напредва официално, но остава обвит в съмнения относно легитимността на политическите актьори, които го движат и макроикономическите данни предоставени пред ЕЦБ и ЕК. Въпросът вече не е само икономически – той е дълбоко политически и институционален.

Съмнения относно изборния процес

През 2024 г. българският парламентарен изборен процес бе белязан от сериозни нарушения, които поставиха под въпрос легитимността на избрания парламент и доведоха до значителни промени в състава му.

На изборите, проведени на 27 октомври 2024 г., бяха регистрирани множество нередности:

Смяна на членове на секционни избирателни комисии (СИК): В последния момент преди изборите бяха извършени масови замени на членове на СИК, което нарушаваше Изборния кодекс и поставяше под съмнение легитимността на съставите на комисиите.

Грешки в протоколите: Бяха установени несъответствия между вписаните в протоколите данни и реалните резултати от гласуването, включително разлики в броя на действителните и недействителните гласове.

Липсващи изборни материали: При повторното преброяване на бюлетините се установи липса на изборни книжа в някои секции, което доведе до невъзможност за проверка на резултатите в тези секции.

Нарушения при видеонаблюдението: Бяха констатирани нарушения, свързани с осъществяването на видеонаблюдение и видеозаснемане на изборния процес, което е задължително съгласно изискванията за прозрачност.

В резултат на тези нарушения, партия "Величие" и други политически сили подадоха жалби до Конституционния съд, оспорвайки законността на изборите. Съдът обедини петте жалби в едно дело (к.д. №33/2024 г.) и нареди повторно преброяване на бюлетините в 2204 секции. След анализ на резултатите, съдът установи, че в 46.75% от проверените секции има промяна в броя на действителните гласове, а в 35.78% – несъответствия между вписаните в протоколите недействителни гласове и откритите такива при повторното преброяване.

Когато подобни съмнения се наслагват върху процеса на вземане на стратегически решения като присъединяване към еврозоната, възниква основателен въпрос: Чие е решението – на гражданите или на тесен политико-икономически кръг?

Корупция и конфликт на интереси

Според последния Индекс за възприятие на корупцията на Transparency International (2024), България е на последно място в ЕС, с оценка 43/100. Това отразява усещане за системна корупция в изпълнителната власт, съдебната система и големите обществени поръчки.

Журналистически разследвания сочат множество случаи на конфликт на интереси между политици и бизнеси, участващи в процеса по приемане на еврото, както и съмнения, че определени икономически групировки ще спечелят диспропорционално от конвертирането на левове в евро.

Надеждността на данните пред ЕЦБ: предупреждението от гръцкия сценарий

Извън политическите и институционалните проблеми, все повече анализатори насочват вниманието си към макроикономическите показатели, които България представя пред Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Съществуват основателни подозрения, че част от тези данни са „обработени“ с цел формално да се покрият критериите от Маастрихт — особено що се отнася до инфлацията, бюджетния дефицит и държавния дълг. Гражданска инициатива изпрати отворено писмо с аргументите за тези съмнения до над 150 институции, партии, държавни лица, политици, обществени личности и медии в ЕС. Международни медии публикуваха примери за манипулация на държавно регулираните цени на услуги намаляващи инфлационния показател - линк към статията на Politico.

Тези съмнения напомнят на т.нар. „гръцка драма“ от началото на 2010-та година, когато стана ясно, че Гърция е използвала счетоводни манипулации и деривативни финансови инструменти, за да влезе в еврозоната. Статистическата служба на страната бе подложена на натиск, а Европейската комисия разкри сериозни несъответствия между официално декларираните и реалните данни. Това доведе до загуба на доверие, дългова криза и принудителни спасителни програми от страна на ЕС и МВФ. (European Commission – Greece and the economic adjustment programmes)

Аналогично, водещи икономисти предупреждават, че България рискува да повтори този сценарий. Те посочват, че Националният статистически институт и Министерството на финансите са подложени на политически натиск. Последиците могат да бъдат сериозни – не само за страната, но и за самата еврозона.

Заключение: Готова ли е България или следва гръцкия сценарий?

Пътят към еврозоната трябва да бъде не само икономически обоснован, но и политически легитимен. Когато легитимността на парламента е под въпрос, когато съществуват доказателства за сериозни изборни нарушения и когато съмнителни макроикономически данни се изпращат към ЕЦБ, съществува реален риск от повторение на гръцката грешка – вкарване в еврозоната на икономика, която не е подготвена в реалност, а само на хартия.

Историята на Гърция е ясно предупреждение: влизането в еврозоната без стабилни институции и без прозрачност води не до просперитет, а до дългови кризи, социални сътресения и загуба на суверенитет. България все още има възможност да избегне това. Преди да се вземе окончателно решение за присъединяване към еврозоната, е наложително провеждането на публичен дебат, реална оценка на рисковете и дори национален референдум. Еврозоната не трябва да се превръща в инструмент за легитимация на съмнително избрани правителства и непрозрачни икономически интереси.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.