„Норвегия ще ви краде децата! Ще ги товарят на влакове от гара Подуяне“
Ще продължим да осветляваме тази сфера, която някои от управниците искат да прокарат тихомълком.
Чували ли сте тази фраза? Подигравките по този проблем от конкретни НПО-та имат за цел да замажат очите на хората. Ако искате да скриете нещо от човек, оставете го пред погледа му. Така редица НПО-та шумно осмиват отнемането на деца в България като проблем фантом или като пропаганда за наплашване на родителите без основателна причина.
А така ли е в действителност? За съжаление, неправомерно отнемане на деца вече се случва. Знаете ли как – тайно и скришно. Обикновено в по-малките населени места и от родители, които са на прага на бедността. Но НИКОЙ не чува и не разбира за това, защото родителите, първо, биват смазани с тази атака срещу семейството им, и второ – нямат инстаграм профил с десет хиляди последователи, за да вдигнат шум.
Представям ви сега нов законопроект, внесен от Деница Сачева през януари тази година – дългогодишен депутат от ГЕРБ, известна с политиката си в социалната сфера. Голяма червена лампа ми светна по една конкретна част от този законопроект. Но нека почна малко по-отдалеч.
Преди една година, през февруари 2024-та, говорих с адвокат, врял и кипял в социалните политики и по-специално – занимаващ се с неправомерно отнемане на деца на свестни и годни родители от държавата. Та той тогава разясни, че се готви схема, по която да се „крадат“ (да, точно така, крадат!) българчета и да се изнасят в чужбина напълно легално. Още тогава ми прозвуча като сюжет от филм на ужасите. Нека видим каква е схемата за това в пет прости стъпки:
1. Детето под някакъв предлог се извежда от родителите и се настанява при роднини. Обикновено се използва напудрената фраза, лишена от същински смисъл – „най-висш интерес на детето“. Но тук изразът „дяволът чете евангелието“ важи с пълна сила. Най-висшият интерес на детето, повярвайте, може да е изключително относително и разтегливо понятие. И ако доскоро това наистина звучеше като небивалица – точно пък в България някой да си позволи да се бърка в семейството – само в последните години има няколко такива случая.
2. След няколко месеца социалните служби обявяват, че въпросните роднини, при които е настанено детето, НЯМАТ родителски капацитет („родителският капацитет“ е популярна социална услуга, към която насочват обикновено разведени родители, но и не само).
3. Детето се извежда от роднините и забележете – НЕ СЕ ВРЪЩА ПРИ РОДИТЕЛИТЕ, а се настанява в приемно семейство. Може би сте обърнали внимание, че тази професия „приемен родител“ (да, за немалко хора това си е точно начин за изкарване на пари) става все по-популярна. Има цели квартали с хора от ромски произход, които са одобрени за приемно семейство. Тук следва нов парадокс – за да кандидатства човек и за да стане „приемен родител“, той НЕ минава през никаква проверка. За сравнение – един кандидат-осиновител го разкостват от проверки и често се заяждат за елементарни неща. Докато тук, само защото се приема, че родителят е „приемен“ (т.е. временен), никакви проверки не са налице.
4. Докато е при приемното семейство, детето се картотекира за осиновяване. След три отказа от семейства в България да бъде осиновено, детето излиза на международния „пазар“ за осиновяване. А за да получи три отказа здраво дете, се правят фиктивни срещи с откази или се лъже за здравословното състояние на детето.
През това време родителите му могат да се скъсват да ходят по социални услуги, да доказват, че са годни, че могат да се грижат за детето си. Но влезе ли човек в бюрократичната система, е като хамстер в колело – върти ненужни и празни обороти, които му изчерпват силите, и в крайна сметка често без резултат. Докато родителят или родителите се мъчат да си върнат детето, то вече влиза в каталог и може да бъде избрано от някоя гей двойка или други доброжелателни осиновители в чужбина. А веднъж замине ли извън граница, дирите му не могат да се проследят. Звучи ви невъзможно? Проверете тогава за детето Атила, което беше дадено именно на чернокожа гей двойка при здрав и обичащ го жив баща българин (майката, за жалост, беше починала).
5. Ако пък имате няколко деца, е много вероятно да ги разпръснат по различни приемни семейства из различни градове. И тогава вече става почти непосилно на родителя/родителите да пътуват, за да си виждат децата. И тук говорим както за време, така и за ресурси. Политика, целяща унищожението на българското семейство.
И сега, забележете, ГОДИНА по-късно, откакто чух за тази схема, излиза нов законопроект (януари 2025 г.), предложен от Деница Сачева. Цитирам точка 7-а от него:
„По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да наложи мярка за закрила и да постанови те да живеят при баба и дядо или в семейство на други роднини или близки с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане“. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.“
Пълния законопроект вижте тук – https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165922
За незапознатите, горният цитат може да се интерпретира като грижа за детето. Наистина, рядко срещано е, но има родители, които са в крайна степен алкохолизирани, наркомани или с психични отклонения. Пак казвам – доста редки (за щастие) случаи. Но този законопроект е вратичка да посегнат и на обикновените семейства. Не вярвате? Помните ли случая „Рафаел“, където бабата, чрез инсцениране на дете в риск, отне детето на двама млади и здрави родители, които бяха изпратили детето си на ваканция в България. Да, точно така! Възможност за голяма злоупотреба както от страна на роднини, така и от страна на държавата. Защото знаем, че понякога тъща, свекърва или зълва може да направи лична вендета (за някоя неподелена нива или чисто и просто от завист и злоба) и да удари по най-свидното – детето. Доноси лесно се подават. Дори тече рекламна кампания по училищата за детски телефон за деца в риск. Странно, нали? При положение че съществува тел. 112, защо е нужно да има и детска линия? Но за това друг път.
Този проектозакон, в тази му част, е парченце от пъзела. Пускат малко по малко нови промени в законодателството, за да не може обикновеният човек да види логично-следствената връзка и да проследи цялата картинка. А тя е страшна! Разбиване на българското семейство. И това се случва най-бързо и лесно ЧРЕЗ децата.
Ще продължим да осветляваме тази сфера, която някои от управниците искат да прокарат тихомълком. Тъмнината най-много се страхува от светлината.
Държавата НЯМА място в семейството и НЕ БИВА да се бърка в семейната единица. Освен в големи изключения с РЕАЛЕН риск за детето. Защото най-свещеното и важно в една държава, на един народ, е именно СЕМЕЙСТВОТО!
Важно! Някои неща в тази статия са хиперболизирани с цел да видите реалната опасност, която дебне. За жалост, вече сме свидетели и на реални случаи за неправомерно отнети деца в България, които обаче се замитат под килима и обществото НЕ научава за тях. И често на прицел са по-бедни родители, които нямат силата и възможността да се справят с опасността. Наскоро на младо семейство от Горна Оряховица отнеха 2-годишното им дете с обвинение в „бедност“. И знаете ли какво направиха с детето – дадоха го на приемно семейство, на което плащаха държавна издръжка от 800 лв. А защо не подпомогнат самите родители и не дадат парите на тях, да си гледат детето? Защото е извън схемата и не е изгодно.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!
Коментари