На тържественото честване за 105-годишнината на УНСС министър-председателят Росен Желязков изнесе реч, в която говори за доверие, прагматизъм и европейска интеграция. Думите прозвучаха внушително, но зад тях прозира една различна реалност.

Желязков отдавна е свързан с пътния сектор – сфера, в която обществените поръчки се превърнаха в символ на завишени цени, картелни практики и непрозрачни търгове. Именно там личат неговите дългогодишни политически и бизнес връзки, превърнали инфраструктурата в поле за корупционни сделки. Докато премиерът обещава „изсветляване на икономиката“, фирми, близки до властта, продължават да печелят милиони от държавата. Сивият сектор, срещу който той се заканва, всъщност остава най-удобното оправдание за липсата на реални реформи.

В същото време Европа многократно напомня за нерешените проблеми. Докладите на Европейската комисия посочват корупцията и липсата на независима съдебна система като основни пречки пред България. Вместо да се изправи срещу тях, Желязков предпочита да говори за еврото като символ на стабилност. Приемането на единната валута в неговата реторика изглежда не като икономически процес, а като политически параван, който да прикрие системните пороци, подкопаващи държавността.

Сцената, на която ректорът на УНСС връчва медал на премиера, завършва картината на фасадната политика. Вместо знак за принос към образованието, отличието звучи като жест на академична лоялност към властта. То е повече утвърждаване на един корупционен модел, отколкото признание за истински заслуги.

Желязков се опитва да изгради образ на държавник, който носи стабилност и интеграция. Но истината е различна. Той олицетворява корупционната държава, която държи България в задния двор на Европа и превръща доверието, за което говори, в празна дума.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.