Европейската комисия изрече това, което българските власти упорито отказват да признаят: в България правото е капсулирано, корупцията – инсталирана по върховете на властта, медиите – приклещени между зависимост и автоцензура, а върховенството на закона – само в протоколните изказвания. Докладът за 2025 г. не оставя място за съмнение – София е сред най-проблемните точки на правната карта на Европейския съюз, със системни провали в редица области, които при други държави биха предизвикали санкционни процедури. Европейската комисия каза на глас това, което в България се шепне от години: държавата е парализирана от институционално безвластие, правосъдието е заклещено в зависимости, а медийната свобода е имитация. Докладът за върховенството на правото за 2025 г. я поставя на прага на системна несъстоятелност в ключови области. В сравнение с други държави от ЕС България остава в дъното почти по всички наблюдавани параметри – редом с Унгария, Полша и Хърватия.

Съдебна власт с изтекъл срок на годност

Комисията директно посочва, че Висшият съдебен съвет функционира извън мандата си от октомври 2022 г., като парламентът дори прие закон, с който забранява на този орган да избира нов главен прокурор – изумителен конституционен абсурд, равносилен на правен вакуум. Подмяната на съдебна реформа със симулации стига дотам, че Конституционният съд обяви ключови изменения в основния закон за противоконституционни с мотива, че засягат „основите на държавното устройство“. В сърцето на тази безизходица стои и Инспекторатът към ВСС – орган, който според Съда на ЕС действа в разрез с европейските принципи на независимост и законност.

Докладът фиксира: опитите за конституционна реформа бяха не само компрометирани, но и обявени за противоконституционни. С промени, отхвърлени от Конституционния съд, България остана със старата система на Висш съдебен съвет, в която четирима от 20 членове са избрани пряко от съдиите – бройка, която е далеч под стандарта в държави като Германия (над 50% професионална квота) или Белгия (приоритетна роля на съдебната общност). Задълбочаването на доминацията на парламента върху прокурорската колегия бе директно критикувано като нарушаващо баланса между властите.

България е една от малкото държави в ЕС, където главният прокурор не подлежи на ефективен контрол. Комисията отбелязва, че новият механизъм за отчетност не функционира поради процедурни дефицити и фактическа зависимост на „ад хок“ прокурора от самата прокуратура. В страни като Словения и Италия независимите механизми за разследване на прокурори са работещи и използвани. В България – блокирани. Още по-показателен е фактът, че за над 144 000 отказа за образуване на досъдебно производство през 2024 г. – само 512 са стигнали до съдебен контрол. Това е под 0,5% – юридическа непрозрачност, недопустима за държава членка на ЕС.

Правосъдие на пауза. Съветът на Европа отново напомня: 800 български съдии са били проверявани заради „връзки с организирани престъпни групи“, но нито един не е обвинен. В Полша същият мащаб на подозрения предизвика дисциплинарна буря. В България – мълчание и бездействие. Същевременно Инспекторатът към ВСС продължава да действа с изтекъл мандат, въпреки осъдително решение на Съда на ЕС (дело C-313/23 и др.), което при държави като Латвия и Чехия доведе до незабавна институционална реформа. В България – никакъв резултат.

Електронно правосъдие офлайн! България изостава сериозно в дигитализацията на съдебната система. Докато в Австрия и Литва се провеждат дела дистанционно от 2021 г., у нас все още няма електронна връзка между съдилища, адвокати и нотариуси. Фирмите отчитат липсата на електронни услуги като пречка за бизнес. Министерството на правосъдието обяви намерения за реформа, но с отсъстващ капацитет и разклатено доверие.

България не просто не отговаря на стандартите на правова държава в ЕС – тя ги демонтира със системна последователност. Докладът за 2025 г. е безпрецедентно обвинение, но също и последно предупреждение. Ако политическата класа продължи да игнорира тези сигнали, България рискува да се превърне в паралелна реалност в сърцето на Европа – територия с европейско финансиране, но без европейско право.

Корупцията – официален институционален фон

България е 26-а по антикорупционен индекс в ЕС – само Унгария се представя по-зле. Европейският доклад потвърждава: бизнесът не вярва в правораздаването, обществото – още по-малко. 89% от компаниите смятат корупцията за повсеместна, а над половината я възприемат като пречка за бизнес. Европейската прокуратура вече проверява българския делегиран прокурор за тежки нарушения. И въпреки това – конкретни присъди за висши длъжностни лица няма. Година след година България демонстрира неспособност или нежелание да постигне каквото и да е наказателнопроцесуално възмездие. Корупцията: национална особеност – с индекс от 43/100 по скалата на Transparency International, България е на 26-о място в ЕС, само пред Унгария. За сравнение, Дания (90), Финландия (87) и Швеция (83) доказват, че антикорупционната политика е въпрос не на финанси, а на институции и воля. 89% от бизнеса у нас считат корупцията за широко разпространена, в Румъния този дял е 70%, а в Германия – 31%. Въпреки множеството доклади прокуратурата не е произвела нито един случай на високопоставена осъдителна присъда за корупция. Това прави България уникална в ЕС – страна, в която антикорупционната реторика е пълна подмяна на реалностите.

Медии без кислород

Състоянието на медиите в страната се оценява като тревожно: липса на прозрачност на собствеността, политически натиск върху СЕМ, умишлено забавени конкурси за генерален директор на БНТ и БНР. Държавното и общинското финансиране създават зависимости, които изкривяват редакционната политика. Физически нападения над журналисти не се разследват ефективно, България продължава да трупа осъдителни решения в Страсбург. В сравнение с повечето държави в ЕС България е сред последните по ниво на медийна свобода и защита на журналисти – тенденция, която няма индикации да се обърне.

Медии в сянка

България е сред последните по медийна свобода в ЕС според Монитора за медиен плурализъм и „Репортери без граници“. През 2025 г. нито една глоба не е наложена за укриване на собственост върху медии – въпреки публичните данни за нарушения. В Естония и Франция това води до автоматично спиране на достъпа до публично финансиране. В България – небрежност и институционално безучастие. Назначенията в обществените медии са обвити в скандали, а временно изпълняващите длъжността директори не носят дългосрочна визия, а временна лоялност.

Разградена правна държава

Комисията констатира и неефективност на изпълнението на съдебни решения – включително тези на ЕСПЧ, които се влачат с години. Нито една институция не носи реална отговорност за системната липса на реакция. В други държави – като Германия, Нидерландия или Финландия – подобни забавяния са изключение. В България те са норма.

Европейският гняв и българското безразличие

България е в правна и морална изолация в рамките на ЕС. Докато други страни биват подлагани на мониторинг заради инциденти, в България нарушението е самата система. И макар докладът да използва умерен административен език, неговите констатации са равнозначни на диагноза: разложение на институциите, загуба на доверие, отказ от правосъдие.

Времето за увъртане изтече. Ако и този доклад остане без политическо последствие, следващият може да бъде придружен не от съобщение, а от процедура за спиране на средства. Или поне такава би била логиката, ако Европейският съюз наистина държи на собствените си ценности.

Няма нужда от повече протоколи, анализи и междуинституционални диалози. Диагнозата е поставена, трупът е върху масата, а Европейската комисия вече пише аутопсията. България не просто не провежда реформа – тя режисира нейното инсценирано проваляне. Институции с изтекъл мандат, прокурори извън контрол, съдебен съвет в конституционна кома, медии без глас и бизнес, който търси правосъдие в друга държава членка – това не е преход, това е перманентна патология.

Докато други държави от Централна Европа успяват да се върнат в ритъма на правото, България изглежда съзнателно избира да остане в зоната на институционалната сянка – полудемократична, полупрозрачна и напълно безнаказана. Европа може да наблюдава, може да увещава, но в един момент ще трябва да действа – защото една отровена съдебна система не само не лекува, тя заразява.

И ако българската политическа класа още вярва, че докладите са просто шум от Брюксел, нека чуе добре този: в него ехти не административен език, а предсмъртен звън за върховенството на правото в България. Звън, който вече никой няма да може да заглуши с изкуствена усмивка и празен реформаторски език.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.