Има дни, в които времето като че ли се отваря – не просто като нова страница, а като цяла
книга, в която всяка дума носи светлина. Благовещение е точно такъв ден. Ден, в който светът
чува вест, която променя съдбата му – „Радвай се!“.

Колко често в забързаното си ежедневие забравяме да се радваме? Колко често тревогите
надделяват над вярата, а съмненията заглушават онзи вътрешен глас, който ни шепти, че
доброто съществува?

Благовещение е празник, който носи надежда и радост и ни припомня, че идват по-добри и
светли дни.

В този ден Архангел Гавриил възвестява на Дева Мария, че ще роди Спасителя. И тя, скромно
момиче без власт, без богатство, без никаква привидна сила, изрича думите, които променят
света: „Нека да бъде по Твоята дума“.

Това „да“ на Мария е най-силното „да“ в историята на човечеството. Не защото е произнесено
от кралица или военачалник, а защото идва от чиста, вярваща душа. И тук се крие най-голямото
послание на Благовещение – че големите неща започват с малко, че вярата не крещи, а
прошепва, и че когато я чуем, животът никога не остава същият.

Днес светът е пълен с новини – тревожни, тежки, плашещи. Но има една вест, която никога не
губи силата си: Бог идва при човека. Похлопва на вратата му както похлопва на вратата на
Мария, както похлопва и днес – в нашите уморени сърца, които като притихнали храмове в
смирена молитва все още вярват в доброто.

Благовещение носи дълбок смисъл и предоставя спасителен път. Празникът ни подсеща да
отворим сърцата си, да се вслушаме в Божия призив „Радвай се!“ и да кажем своето „да“ на
надеждата, на вярата, на спасението.

Защото, когато надеждата похлопа, трябва да ѝ отворим.