Както „Красива София“ Ви информира по-рано, Хавайската чудотворна мироточаща икона на Св. Богородица идва за първи път в България по покана на Негово Светейшество патриарх Даниил и с разрешението на Руската задгранична православна църква.

Светинята ще бъде изложена за поклонение на 1 август в храма „Св. София - Премъдрост Божия“. След патриаршеска литургия и водосвет тя ще бъде пренесена с литийно шествие до митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“, където ще остане до 5 август включително. В Софийска и останалите епархии иконата ще бъде достъпна за вярващите до 19 август.

Първо знамение: иконата е копие на Иверската икона на Божията майка от Атон, собственост е на вярващ от Хонолулу. От октомври 2007 г. до сега тя отделя благоуханно миро, изцелява тежки болести и през 2008 г. е призната от Руската православна църква за чудотворна. В годината на закупуването ѝ, 1997 г., след покушение безследно изчезва предишното копие на Иверската Монреалска светиня, пътуваща из целия свят от 1982 г. Това съвпадение става причина православната общност да приеме Хавайската икона като неин духовен приемник. Тя е призовавана от християните за изцеление, спасение от природни бедствия, закрила на семейството и дома. 

Второ знамение: На 9 април 2026 г., на Разпети петък, иконата започва да мироточи обилно от ръцете на Божията майка и на Иисус. В християнското богословие изпускането на миро от оригинали или копия на икони се счита като знак на Божествена благодат, но и като Божие предупреждение за глобални промени като войни, духовни кризи, дори за отстъпване от вярата. Такива послания са излъчвали напр. Порт-Артурската икона на Св. Богородица в навечерието на Руско-японската война 1904–1905 г., а особено значими за човечеството са били трите предупреждения на явилата се на три овчарчета във Фатима, Португалия, Св. Богородица, относно избухването на Първата световна война, видението на ада и бъдещи нещастия, с акцент върху всеобщо покаяние и молитва за спасение на човечеството. 

Значение на миропомазването: като печат на Светия Дух то е същностно за душевното изцеление и въздигане на човека на основа на родената в него Божия искра. Очистването на човешките грехове с вода и помазването с елей от свещеник е древна традиция от предхристиянската епоха. То е легитимирало царското достойнство, гонело злите духове, лекувало физически и ментално човека, гарантирало вечен живот след смъртта на владетелите (Египет). Християнството извежда чрез кръстната жертва на Иисус Христос миропомазването след Светото кръщение в първоизвор на извечната Божия любов и милост към хората, но също така и като императив на делата им: „Защото ще въздаде на човека според делото му и ще направи всеки да намери според пътищата си.“ (Йов 34:11). В съборното послание на Яков 1:14 се акцентира върху значението на родената от дела вяра: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“

В Евангелието на Лука 17:21 е запечатан за поколенията основният код в раннохристиянското учение: „Божието царство е вътре у вас“. И още: хората са храм на Бога и Духът Божи пребъдва в тях (1 Коринтяни 3:16).

Моята истина: Истинската мисия на Христос, изведена чрез новия прочит на автентичните писмени свидетелства, напр. тези от Кумран и тези от най-древния запазен текст на Библията в манастирите на Етиопия, е да събуди у Творението знанието, че като „отпечатък“ на Бога, сътворено по Негов образ и подобие (Битие 1: 27), То е носител на изконни божествени сили и способности: „Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал“ (Псалми 8:5). И още: „Аз казах: Богове сте вие, всички сте синове на Всевишния“ (Псалми 81:6). 

За мен смисълът на човешкия живот в духовен аспект се заключава в способността на индивида да възкреси у себе си на определен етап от Пътя живата Божия искра – максимумът духовни сили, пробудени в изпитания. Ние можем да станем като феникса, който изгаря и се възражда отново от пепелта. Ние сме истинските творци на своя живот, а Пътят е реализация на свободната ни воля в рамките на Божия промисъл и водителство. Без Неговата намеса животът ни би приличал на лодкар без лодка. „Ако Господ не съгради дома, напразно биха се трудили зидарите“ (Псалми 126:1). Тук изказвам своя, може би еретическа за догматично вярващите, мисъл – че в крайна сметка в постулатите на Библията можем да прозрем взаимната обусловеност между Твореца и Творението. 

Вярата и ние: в контекста на гореказаното искам да акцентирам именно върху ролята на Вярата СЕГА. Загубата на баланс и на базисна устойчивост в днешните времена на системна криза на държавността, институциите, нарастващата дългова спирала, липсата на образован и професионален елит, сривът в почти всички сектори на икономиката, здравеопазването, нарастващата неграмотност сред младите, злокобната социална политика, унищожаваща надеждите за нормален живот и потомство при поколения занапред, поставят човешката издръжливост на кантар. Гражданинът на България е отчужден от държавата си, липсва национална стратегия за бъдещето. У него остава жива единствено Вярата, основана на традиционните християнски ценности и на патриотичното чувство. Вярвам, че след катастрофите на прехода, когато „ще се отдели житото от плевелите“, ще бъдат създадени нов тип човешки общности, способни да оцелеят духовно и биологически във времето. Православната църква е призвана да опази вярата чиста, цялостна, и да изпълни моралния си дълг да стане духовен водач на народа и меч за нечестивите, така, както е казано в Исая 58:6: „Не е ли е това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот?“ 

Чудотворни икони като Хавайската залагат градежа на тази цел и провокират нови сили за заложената извечно у нас НАДЕЖДА.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.