Политиката в български вариант: изкуство, изродено в чалга
“Политиката е изкуството да се служи на другите, за да се управлява“ - това е цитат на Шарл дьо Гол, който подчертава идеята за политиката като служене на обществото. В България този цитат има малко по-различен прочит и съществува в малко по-различна реалност
Политиката е изкуството да се служи на другите, за да се управлява – това са думи на Шарл дьо Гол, който подчертава идеята за политиката като служене на обществото. В България тази мисъл има малко по-различен прочит и съществува в малко по-различна реалност. Какво имам предвид?
Днес в българския парламент се гласува предложение за създаване на временна комисия за разследване на икономическата дейност на Делян Пеевски и неговата майка, на дружествата, в които участват техни капитали и близки до тях лица, както тяхното влияние в изпълнителната и съдебната власт.
На пръв поглед това бе отлична възможност, първо, ГЕРБ да унищожи опозицията в лицето на Пеевски, който нарече Борисов „спасител на имунитети“. И второ, ПП-ДБ да разобличат своя най-голям предизборен враг, на чийто гръб влизат в парламента години наред.
Какво се случи всъщност?
Предложението се гласува два пъти, като при резултатите от първото гласуване направи впечатление позицията на ИТН, които гласуваха с 6 гласа „против“ и 8 „въздържал се“ и така предложението не бе прието.
След прегласуването, поискано от Ивайло Мирчев, и след бързи сметки на някои хора, че със и без тях тази комисия няма да мине, ИТН гласуваха „за“, измиха си ръцете, а резултатът остана същият – такава комисия няма да има.
Две неща обаче останаха в сянка. Първо, 10 души от коалицията на ПП-ДБ, които инициираха това предложение, отсъстваха на гласуването. С техните потенциални гласове „за“, предложението щеше да мине, но уви, сигурно са имали по-важни дела от това да гласуват собствените си предложения.
И второ, партия ГЕРБ и двата пъти гласува „против“, с което форматира мисълта на Шарл дьо Гол, като в „служенето на другите, за да се управлява“ не се има предвид обществото, а опозиционните политически партии.
В заключение може да кажем, че ако политиката е изкуство, то в България то е изродено в чалга, където фокусът не е народът, а властта. Народът е само фон – удобен, когато трябва да се гласува, и неудобен, когато се иска отговорност.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК
Коментари