Изповед на Пело Кръстев
„Това, което ще кажа, няма да се хареса на мнозина. Но е време някой да го каже – на глас, без страх.
„Това, което ще кажа, няма да се хареса на мнозина. Но е време някой да го каже – на глас, без страх.
В тази професия има миг, в който разбираш, че не всички, които се наричат журналисти, са такива. Някои вече не търсят истината – те просто чакат офертата. 100 000 лева, 200 000… колкото струва мълчанието. И когато откажеш, започва истинският ад: шепот, заплахи, клевети, обаждания посред нощ.
Предложиха ми 100 000 лева „на ръка“. Да спра предаването. Да спра да задавам въпроси. Да млъкна. И ми казаха: „Помисли си добре – принципите са за глупаците, животът е за умните“.
Така изглежда България днес. Едни уреждат живота си – тихо, удобно, покрай властта и парите. Други – като мен – отказват да коленичат. И тогава идват „уроците по реалност“: компромати, инсценировки, подставени лица.
Виждам ги – същите „колеги“, които вчера мълчаха, днес се надпреварват кой по-бързо ще хвърли камък по „Величие“, кой ще получи покана за следващия хонорар. Същите хора, които до вчера говореха за морал, днес се снимат с тези, срещу които уж воюваха.
А аз не мога да се продам. Защото журналистът, който вземе пари, за да замълчи, вече не е журналист – той е гробар на истината.
Мафията не е само в политиката. Тя е и в студиата, и в новините, и в „анализа“ на платените моралисти, които сутрин говорят за истина, а вечер броят пачките.
Затова говоря сега. Защото мълчанието е съучастие.
„Антимафия“ няма да се продаде. Колкото и да струва. И ако това е цената да остана сам – нека да е така.
Някога ми казаха: „Ще те смачкат“. Аз отговорих: „Ще говоря по-силно“.
Защото принципите може и да са за „глупаците“, но именно те остават хора, когато всички други вече са се продали.“










































Коментари