Първата крачка към това беше направена с организирането на чартърни полети за депортиране, като първият такъв доведе седем бежанци – четирима сирийци и трима афганистанци – на наша територия. Според германското министерство на бежанците и миграцията тези хора са върнати, защото „Германия не е отговорна за тяхната молба за убежище“. Колко удобно! Явно Германия е отговорна само за инженерите и лекарите, а България за останалите.

Министърът на бежанците на Северен Рейн-Вестфалия Жозефин Пол коментира с нескрит ентусиазъм, че "Това е голяма крачка напред." Да, определено голяма крачка – но не за България. С този ход Берлин ефективно превръща страната ни в бунище за мигранти, които не отговарят на немските стандарти за „ценни кадри“.

Оказва се, че досега депортирането беше възможно само чрез редовни полети, но това явно не е било достатъчно ефективно. Както отбелязва Пол:
"Федералните провинции все още не са имали възможност да организират собствени чартърни полети до България. Сега най-накрая можем да направим това."

Сякаш става дума за някакво постижение, а не за принудително връщане на хора, които Германия не иска. Очевидно сега, когато вече имат тази „привилегия“, ще се възползват максимално.

За да няма никакво съмнение относно намеренията на Германия, министърът добавя: "Надяваме се, че сега можем да изпълняваме такива чартърни полети по-често." Разбира се, че се надяват. Западна Европа няма проблем с мигрантите като цяло – има проблем с определен тип мигранти. Докато висококвалифицираните специалисти получават разрешителни за работа, интеграционни програми и социални помощи, България ще трябва да приеме всички, които не са се вписали в германското общество.

Властите в Берлин са категорични: "България е една от най-важните страни дестинация за казуси от Дъблинския регламент." Разбирайте: „България е депото, където ще изпращаме нежеланите“.

Германия оправдава действията си с Дъблинския регламент, който определя, че страната, в която бежанецът първо е влязъл в ЕС, трябва да разглежда молбата му за убежище. Проблемът е, че тези хора, които сега се връщат тук, са влезли в Европа преди години. Те не са останали в България, защото никога не са я смятали за крайна дестинация. Но сега, след като са живели в Германия, извършили са престъпления, не желаят да работят, необразовани са, не искат да научат езика или просто не са „покрили стандартите“, изведнъж се оказва, че България е длъжна да се погрижи за тях.
Федералното правителство вече даде зелена светлина за провинциите да организират собствени чартърни полети. Така се елиминира и малкото останала бюрокрация, която може да попречи на западните държави да се отърват от най-проблемните мигранти. Германия, разбира се, ще си запази тези, които могат да допринесат за икономиката ѝ.

Какво означава това за България?

Няма нужда да се заблуждаваме – тези чартъри ще зачестят. Всяка западноевропейска държава, която се оплаква от „трудности с интеграцията“, ще започне да използва същата схема. А ние ще продължим да се чудим защо в някои градове и квартали ситуацията излиза извън контрол.

Докато германските власти си решават проблемите по най-удобния за тях начин, България се превръща в принудителна приемна на най-нежеланите. И докато ние се опитваме да излезем от икономическата криза, ще трябва да се справяме и с последствията от нечии чужди решения.

В крайна сметка, за някои страни „европейската солидарност“ означава просто да разпределят нежеланите си жители към по-бедните членки на ЕС. А България, както винаги, е на първо място в списъка на жертвите.

Снимка: АП/БТА