Това събитие, описано в Евангелието на Йоан (11:1-46), е мощен символ на
победата над смъртта и неразривна част от подготовката за Христовото Възкресение.
Наред с религиозния си аспект, Лазаровден е един от най-обичаните и колоритни момински
празници в българската народна традиция. Той бележи важен етап в живота на младите
девойки – прехода към моминството, и е тясно свързан с представите за плодородие, любов и
бъдещо създаване на семейство.
Ключов елемент на празника е обичаят лазаруване. В този ден групи от млади, неомъжени
момичета, облечени в празнични носии и украсени с венци от пролетни цветя и зеленина,
обикалят домовете в селото или града. Те са познати като лазарки и изпълняват специални
лазарски песни. Тези песни са благословителни, отправяйки пожелания за здраве, щастие,
благополучие и плодородие към всеки член на семейството и стопанството. В песните често се
споменават конкретни членове на домакинството, техните занимания и бъдещи планове.
По време на обиколката си лазарките изпълняват и кратки ритуални танци и наричания.
Стопаните от своя страна даряват момичетата с яйца, плодове, дребни пари и други лакомства.
Яйцата, като символ на новия живот и възраждането, са особено важен дар.
Смятало се е, че момиче, което не е участвало в лазаруването, ще остане неженено. Затова
обичаят е имал важна социална роля и е бил задължителен за подрастващите девойки.
Лазаровден е празник, който съчетава християнската вяра с древни езически вярвания за
плодородие и благополучие. В този ден се набират върбови клонки, които ще бъдат осветени и раздадени на следващия ден – Цветница, символизирайки победата и новия живот. Празникът е възхвала на младостта, надеждата и вечното обновление на природата и човешкия дух.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК: