Иван Цанов – Барни: Ресторантьор с кауза, сърце и български дух
За Барни ресторантьорството не е просто занаят или бизнес. Това е кауза – да предлага истинска, качествена, домашна храна, приготвена с уважение към българската кухня и любов към хората.
Има хора, за които работата е просто средство за препитание. Има и такива, за които тя е мисия. Иван Цанов, познат сред приятели и съмишленици като Барни, е именно от вторите. Собственик на ресторант „Добро“, човек с богата банкетна култура и пазител на автентичния вкус, той не просто предлага храна – той съхранява и предава българската традиция, обич и гостоприемство.
За Барни ресторантьорството не е просто занаят или бизнес. Това е кауза – да предлага истинска, качествена, домашна храна, приготвена с уважение към българската кухня и любов към хората. Това го води на почти всеки значим културен фестивал в страната – от Жеравна, през Събора на овцевъдите, до събитието „Ново начало“ в Исторически парк. Винаги с щанд на „Добро“, винаги с нови предложения, специално приготвени за случая.
Но има един момент, който бележи важен личен и духовен обрат в пътя на Барни – срещата му с общността на Исторически парк. След като веднъж посети техен фестивал, той не просто се впечатли от мащаба и духа на събитието – беше дълбоко докоснат от саможертвата и отдадеността на хората там. Доброволци му помагаха безвъзмездно, отказвайки всякакво заплащане. „Доброволството е наша кауза“, му казаха.
В тези хора той разпозна съмишленици. Усещането за задружност, за общност, в която хората даряват труда си от сърце, го заплени. Именно тогава реши не просто да бъде поддръжник, а да се приобщи към каузата на Исторически парк, към проекта на Ивелин Михайлов и към всички, които вярват в идеята за духовно и културно възраждане на България – в обединението и общите усилия на всички.
И това не е изолиран акт. Барни е човек, който многократно е доказвал, че сърцето му е отворено за хората и техните нужди. На събитието в защита на животните на Дядо Рибан, в студен зимен ден, той дойде и приготви кюфтета, кебапчета, лук, хляб и сланина за всички участници – напълно безплатно, без да очаква нищо в замяна. И не само там – на още много обществени събития е постъпвал по същия начин. Просто защото така чувства, че трябва.
Съпругата му, Ванчето – неуморната жена до него – е също толкова отдадена на каузата. Заедно те не са просто лицето на един ресторант – те са лицето на нещо по-голямо. На една общност, която градим заедно. Защото вярваме, че когато си помагаме, когато пазаруваме от наш съмишленик, вечеряме в ресторанта на човек като Барни или ползваме услугите на някой, който споделя същите идеали – тогава изграждаме истинска, здрава и неподвластна на времето общност.
Не е нужно голямо богатство, за да даваш. Нужно е само голямо сърце и чисти помисли – без корист.
Коментари