В свят, в който често забравяме да се вгледаме в духовното, все още има хора, които ни напомнят, че Божието присъствие е живо – чрез делата, чрез добротата, чрез таланта, който излъчва светлина. Една от тези личности е Христина Иванова от град Айтос – младо момиче, което със смирение и божествена енергия твори чудеса с четката си.

След като живее шестнадесет години в Англия, Христина се завръща в България, водена от вътрешен зов – от онзи тих глас, който ни връща към корените, към родната земя и към Бога. Завършва иконопис, а днес изписва трапезарията на един от българските манастири – място, където времето спира и душата се смирява.

Творбата, върху която работи в момента, е изключително вдъхновяваща – „Тайната вечеря“. Не случайно именно тази сцена от Евангелието се намира в манастирската трапезария, където братята се събират за обща трапеза. Това е дълбоко символично, защото „Тайната вечеря“ ни напомня за Христовото смирение, за любовта между хората и за святото общение с Бога.

И нека това бъде пример за всички православни християни – хубаво е във всеки дом, там, където се събираме на храна и благодарим за Божията милост, да има икона или картина на „Тайната вечеря“. Тя не само украсява дома, но и освещава мястото, където се споделя хлябът и любовта.

Особено трогателно е, че преди всяка своя работа Христина започва с молитва – своята лична и дълбоко осъзната „молитва за зарисуване“. С нея тя моли Бог да просвети душата, сърцето и ръцете ѝ, за да може делото ѝ да бъде достойно Негово служение.

Част от тази свята молитва гласи:

„Боже, просвети и вразуми душата, сърцето и ума на Твоите раби и насочи ръцете им безгрешно и съвършено да изобразяват живота Ти, Пречистата Твоя Майка и всички светии – за Твоя слава, за украса и благолепие на Твоята света Църква… Избави ги от всяко зло, когато преуспяват в Твоите заповеди, по молитвите на Пречистата Твоя Майка, на свети апостол и евангелист Лука и на всички светии. Амин.“

Преди това Христина е изографисвала параклиса в село Стойките – дело, което мнозина посетители описват като „озарено от благодат“. Тя не просто рисува образи – сякаш чрез нея сам Бог говори с багри. „Понякога се изненадвам от това, което излиза под четката ми – все едно не аз, а Неговата ръка води моята“, споделя младата иконописка.

Христина е земна, тиха, скромна – от онези хора, които не търсят признание, защото знаят, че истинската награда идва свише. Дарбата ѝ е служение – начин да дарява, да вдъхновява, да възражда вярата в човешкото и в Божественото.

С всяка изписана икона тя ни напомня, че за да получим нещо от Бог, първо трябва да дадем. Не можем да се обръщаме към Него само когато имаме нужда или болка. Трябва да Го славим всеки ден, да превърнем молитвата в начин на живот, да спазваме християнските закони не по задължение, а от любов.

Защото Бог е в нас – в делата ни, в добрината, която носим и раздаваме. А Христина Иванова е жив пример за това, че когато човек живее по Бога, Той му дава сили, вдъхновение и път.

Нашият екип скоро ще посети манастира, в който Христина в момента изографисва, за да видим отблизо нейното благословено дело и да разкажем повече за светлината, която тя внася в света.

Нека ѝ пожелаем успех и Божията благодат да продължава да я води по пътя на изкуството и вярата.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.