Малцина са чували, но MIT Technology Review вече обяви българския учен д-р Златко Минев за „визионер“ — включен е в престижния списък Innovators Under 35. Това го поставя сред най-обещаващите имена в науката днес.

1. Квантов пробив: Революция в представите за квантовите скокове

През 2020 г. Минев прави научен пробив, който преобръща вековна парадигма: атомните преходи между енергийни нива не са мигновени и хаотични, а плавни и предвидими. Чрез експеримент с светлина той не само наблюдава тези преходи в реално време, но и успява да ги спре и дори обърне „mid-flight“ — преди те да завършат.

2. Исторически контекст: смутена квантова механика

До този момент квантовото физическо мислене прие, че атомите скачат между състояния без междинни стъпки — явление, което тревожеше теоретиците като Нилс Бор и Алберт Айнщайн. Минев успява да докаже обратното.

3. Защо е важно това?

Откритието има огромен потенциал — осигурява „прозорец на предсказуемост“, който може да намали грешките при квантовите изчисления. Това може да ускори развитието на квантовите компютри и приложението им: от криптография и моделиране на химически реакции до климатични прогнози.

4. Образование и кариерен път

Бакалавър по физика — Калифорнийски университет, Бъркли (UC Berkeley).

Доктор по приложна физика — Йейл, в лабораторията на Мишел Деворе (Devoret Quantum Lab).

Награда „Джон Атанасов“ — за изключителни постижения; връчена през 2020 г.

Работа в IBM — ръководи екипа зад Qiskit Leap и Qiskit Metal — водещи достижения в квантовия хардуер и софтуер.

5. Обществен принос и научна комуникация

Минев основава откритата организация Open Labs, която популяризира науката сред ученици и студенти от неравностойни групи. Стотици достигнати млади таланти благодарение на неговия ангажимент.

6. Защо медиите говорят за „научно земетресение“?

Определянето на творческия му пробив като „научно земетресение“ вероятно произлиза от преса, цитираща международния отзвук на публикацията му в Nature. Това наименование отразява мащаба и революционния характер на откритието, макар и конкретен източник да не е засечен при търсенето.