За пета поредна година в село Неофит Рилски се проведе международният фестивал за традиционни храни. Събитието вече е обичано и познато, местните хора и гостите очакват с нетърпение този празник на вкусовете и традициите. Но тази година нещо бе различно, нещо което никой не очакваше във въздуха се усещаше свеж полъх, нещо ново и модерно, нещо, което трогна всички присъстващи.

На сцената на фестивала се появиха четирима млади българи, които от години живеят и работят в Испания. Двама от тях утвърдени готвачи в престижни ресторанти, а всички заедно креативни, вдъхновени и носещи българския дух, макар и далеч от родината. Те представиха испанска кухня, но в нея вложиха много повече от кулинарни умения вложиха сърце, страст, любов към храната и неподправено желание да зарадват хората.

Гвоздеят на фестивала бе ароматната паеля богата на морски дарове, приготвена с майсторство и внимание към всеки детайл. Вкусът ѝ бе толкова фин и съвършен, че мнозина сравниха преживяването с вечеря в ресторант със звезда „Мишлен“, с главни готвачи Българи. До бажествената паеля се наредиха освежаващи лимонади с манго, диня, пъпеш и мащерка напитки домашно приготвени от момчетата поднесени с финес, усет към детайла и модерна изисканост, която рядко се вижда на подобни събития.

Важно е да се подчертае: тези момчета не дойдоха на фестивала, за да търсят печалба. Разбира се, всеки трябва да покрие разходите си, но тяхното участие не беше водено от интерес или сметка. Те раздаваха от себе си с радост, черпеха хората, угощаваха ги с това, което бяха приготвили с душа. Искаха не толкова да спечелят, колкото да споделят да покажат вкуса, да оставят емоция, да зарадват. Именно това направи тяхното присъствие толкова различно и толкова запомнящо се.

И всеки от тях имаше своя специална роля.

Калоян Роев бе моторът на представянето – той поднасяше коктейлите по артистичен начин, премяташе бутилки, зад гърба си приз граната подхвърляше кубчета с лед, раздаваше въздушни целувки и усмивки….внасяше много артистизъм шоу и настроение.

Петър, шеф-готвачът, готвеше с усмивка и с такава отдаденост, че всяка негова стъпка излъчваше любов към храната и отдаденост към гостите.

Павката впечатляваше с внимание към детайла с пинсета оформяше краставици като цветчета, украсяваше ястията и превръщаше храната в истинско изкуство.

Атанас бе „човекът-каса“ този, който с усмивка посрещаше всеки клиент, създавайки усещане за топлота и човечност. Зад организацията на това тяхно участие стои Калоян Роев българин, който също от дълги години живее в Испания. Приятел на Валентин Гъоков, който от 2 г живее в Неофит Рилски и беше главният “виновник” момчетата от Испания да бъдат част от фестивала на храните. Калоян сподели, че още при първото си посещение на Историческия парк е бил изключително вдъхновен от мястото и от атмосферата му. „Такова нещо няма никъде по света горд съм, че това чудо се намира именно в България“, каза Калоян, а думите му бяха споделени и от останалите момчета. Те признаха, че се чувстват щастливи и привилегировани да бъдат част от фестивала на това уникално място.

След празника младите готвачи останаха заедно с местните хора и споделиха още една вечер този път по домашному. Те приготвиха отново почерпиха с паеля, лимонада и испанска текила , а домакините им отвърнаха с кюфтета, кебапчета ,картофки, шопска салата и българска домашна ракия. Испанските вкусове се преплетоха с българските традиции, а масата се превърна в мост между култури, поколения и съдби. Смехът, музиката, танците, приятелството и споделената храна създадоха усещането за едно голямо семейство, което живее с еднаква любов, любов към България.

И тук идва големият въпрос защо тези момчета са в Испания? Защо младите, талантливи и креативни българи трябва да търсят бъдеще далеч от родината. Шеф готвача -Петър който в свободното време е и DJ в Испания, момче от Русе, с болка призна: „В България бизнес не може да се прави.“ Колко пъти сме чували това? Колко даровити хора сме изпратили по света, защото тук не сме им дали шанс?

Но фестивалът ни даде и надежда. Тези четири млади мъже ни показаха, че няма невъзможни неща. От Испания дойдоха, за да участват в български фестивал, да представят испанската кухня, но всъщност да покажат българския дух, който все още гори в сърцата им, независимо ме са далеч от родината. Те ни напомниха, че нашата сила е в хората.

Време е България да си върне децата. Време е креативните, смелите, можещите хора, които на времето напуснаха, защото тук нямаше възможности, да имат причина да се върнат. Светът печели от тяхната енергия, от техния талант, а ние усещаме тяхната липса. Но бъдещето е в това да им дадем място тук, да им дадем надежда, да им дадем причина да повярват, че България може.

Фестивалът в Неофит Рилски беше празник на храната, но още повече празник на надеждата. Надежда, че младите хора няма да бъдат изгубени за родината. Надежда, че ще има път назад. Надежда, че ще има България, в която всеки талантлив българин ще иска да остане.

Благодарим ви момчета: Калоян, Петър, Павел и Атанас че ни пуснахте във Вашият свят и споделихме усещането заедно в нашата България.

Цялото изказване можете да видите ТУК!

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.