Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Когато един политик каже, че се е срещнал „по приятелска линия“, това звучи невинно – докато не се окаже, че приятелят е свързан с американска политическа династия, а разговорът – с енергийни и санкционни теми. От този момент нататък думата „приятелство“ вече не значи нищо лично. Тя се превръща в параван, зад който може да се скрие всичко: влияние, посредничество, търговия с достъп.
Когато една среща без протокол предизвика буря от коментари, това рядко се дължи на самия разговор. Обикновено става дума за нещо по-дълбоко – за нуждата да изглеждаш значим, когато значението ти отдавна е изтекло през фугите на политиката. Такъв беше случаят и с визитата на Бойко Борисов при Доналд Тръмп-младши – една среща, която официално не е съществувала, но се превърна в политически капитал, оценен на десетки медийни часове и стотици хиляди гледания в интернет.
В една малка държава, която много обича да вярва, че е голяма, а още повече – че е важна за света, един бивш премиер се похвали, че е говорил с наследника на най-гласовитото политическо семейство в Америка. И не беше нужно повече от една усмивка пред камерите, за да се роди цяла легенда – или може би сянка на такава. Казва се, че историята обича повторенията. В България те идват на пресконференция, придружени с реплики от типа: „Аз не съм ходил при Доналд Тръмп, а при неговия син, който е просто дете на мой приятел“. Оттук нататък въображението поема щафетата, а реалността се опитва да настигне приказката, изостанала на светофара между истината и пиара.
