Бюджет 2025: илюзия за растеж или социална несправедливост? (Част I)

Пенсионерите, младите семейства и социално уязвимите групи са изправени пред реалност, в която бюджетът изглежда повече като счетоводна измама, отколкото като инструмент за подобряване на живота на хората.

Справедлив и реалистичен ли е подготвяният от правителството бюджет за 2025 г. и има ли предпоставки да бъде изпълним, или по-скоро е плод на фантазията на управляващите?

Представете си, че някой ви каже: „Следващата година ще удвоя приходите си! Ще си купя нова къща, ще сменя колата и ще отида на екзотична ваканция“. Звучи чудесно, нали? Но ако този човек няма ясна стратегия как ще постигне този ръст, планът му е просто празна мечта.

Точно така изглежда и проектобюджетът за 2025 г. – цифрите са впечатляващи, но зад тях липсва логика. Нека разшифроваме скритите числа и се опитаме да разберем – ще работи ли този бюджет, или ще доведе до сериозни финансови проблеми.

Всяка година бюджетът на държавата се представя като грандиозен план за развитие, икономически растеж и стабилност. В него има обещания за рекордни приходи, мащабни социални програми и грандиозни инвестиции, но без ясни гаранции, че парите ще дойдат.

Но какво стои зад впечатляващите числа за 2025 г.? Докато държавата залага на амбициозни приходи и рекордни разходи, социалната политика остава в периферията на вниманието. Пенсионерите, младите семейства и социално уязвимите групи са изправени пред реалност, в която бюджетът изглежда повече като счетоводна измама, отколкото като инструмент за подобряване на живота на хората.

Приходи: откъде ще дойдат парите?

Бюджетът предвижда 92,5 млрд. лв. приходи – скок със 106% спрямо предходните прогнози. Впечатляващо! Но когато разровим детайлите, изникват тревожни въпроси:

1. Данъчните приходи ще нараснат със 130% – но как? Основните въпросителни обаче са дали данъчните приходи трябва да скочат със 130% от 32 млрд. лв. на 73,7 млрд. лв. Държавата планира да събере 41,7 млрд. лв. повече, но няма обяснение как точно ще стане това. Икономиката не расте със 130%, безработицата не е намаляла драстично, а нови революционни реформи няма. Единственият възможен начин това да се случи е чрез повишаване на данъците или агресивен контрол, което може да задуши бизнеса.

2. Новият „вълшебен“ данък върху недекларираните доходи ще осигури 5,1 млрд. лв. Държавата изведнъж узна, че толкова пари ще бъдат „разкрити“. Ако наистина разполагаме с тази информация, защо досега тези пари не са били обложени? Дали новият данък върху недекларирани доходи ще донесе 5,1 млрд. лв.? Или още по-вероятното това да е врата за изпиране на парите от сандъците и саковете срещу 15% данък? Ако направим просто изчисление, ще сметнем , че става дума за 34 млрд. лв. (34 х 15% = 5,1). И те ще влязат чисти и белички в банковата система, готови за мащабни инвестиции.

3. Неданъчните приходи скачат с 660% – от 1,5 млрд. на 11,4 млрд. лв. Това включва продажба на държавни активи и европейски средства. Но продажбата на активи е еднократен приход – догодина откъде ще дойдат тези пари? А дали европейските средства вече са договорени, или са просто „оптимистична прогноза“?

Това ни оставя с един основен извод – приходите са завишени и в голяма степен съмнителни. Ако те не се реализират, държавата ще има сериозен проблем с финансирането на разходите си.

Разходите растат главоломно и скачат с 66%, достигайки 98,9 млрд. лв. Най-големите пера:

Социалните разходи – предвидени са 5 млрд. лв. и това е скок с 2270%! Те са основно за социално слаби и инвалиди. Това е огромно увеличение, но дали има осигурено финансиране за него? Ако държавата не събере очакваните приходи, тези помощи ще бъдат първите, които ще пострадат.

Разходите за отбрана – достигат 3% от БВП, което е три пъти повече от средното за Европа. Инвестициите в сектора са важни, но дали тези пари ще се използват ефективно?

Капиталовите разходи – 13,5 млрд. лв. – двойно повече от досегашното ниво. Но има един проблем – държавата досега не е успявала да усвои повече от 6-7 млрд. лв. годишно. Изведнъж ще успее да похарчи два пъти повече? Малко вероятно.

Освен това в бюджета липсва детайлна разбивка на разходите – има големи суми, които са просто в „общия кюп“. Това оставя пространство за неефективно разпределение или корупционни практики.

Ако числата не излязат?

На хартия бюджетът изглежда внушителен – държавата ще събере рекордни приходи и ще инвестира в социални политики, отбрана и инфраструктура. Но когато се разгледат детайлите, се вижда, че много от тези числа не стъпват върху реална основа.

Ако очакваните приходи не се реализират (което е напълно вероятно), бюджетът ще има дефицит от поне 18-20 млрд. лв. Това означава, че държавата ще трябва да направи болезнени избори.

Нови заеми – вече се предвижда дългът да нарасне с 37,3 млрд. лв. до 2028 г. Това ще доведе до повече разходи за лихви (над 12 млрд. лв.) и ще остави по-малко пари за реални политики.

Орязване на разходи – когато парите не стигат, първо се режат социалните програми, инфраструктурата и инвестициите.

Повишаване на данъци – ако приходите не се реализират, единственият начин да се запълни дупката ще бъде по-високо облагане на бизнеса и гражданите.

Нито един от горните сценарии не е добър и последствията ще бъдат тежки – по-ниски инвестиции, по-бавен икономически растеж и по-голямо социално напрежение. Приходите са завишени и вероятно няма да бъдат реализирани в пълен обем. Разходите са планирани агресивно, без гаранция, че могат да бъдат финансирани. Дългът ще расте, което ще постави бъдещите бюджети в затруднено положение.

Какво предвижда проектобюджетът за пенсиите, майчинството и разходите за сигурност и отбрана – очаквайте продължението в „Красива София“.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД