В навечерието на 2025 г. Министерството на финансите представи проектобюджет, който на пръв поглед се стреми да балансира между фискална дисциплина и популистки обещания. При по-внимателен анализ обаче става ясно, че заложените цели са по-скоро опит за политическо оцеляване на служебния кабинет, отколкото устойчива основа за икономическа стабилност.

Заложеният дефицит от 3% от БВП може да изглежда като символ на финансова дисциплина, но е постигнат чрез сериозно „нагласяне“ на приходната част. Например прогнозира се ръст на приходите с над 28% спрямо очакваното изпълнение за 2024 г., което включва еднократни мерки като данъчна амнистия и нов данък върху подземните богатства. Тези мерки са не само слабо аргументирани, но и носят значителен риск да не се реализират.

Данъчната амнистия предполага приход от 5 млрд. лв., но опитът показва, че такива инициативи рядко постигат заложените резултати. Новият данък върху подземните богатства, от който се очакват 900 млн. лв., вече предизвика остра реакция от бизнеса и синдикатите, като рискът от намаляване на инвестициите в сектора е сериозен.

Силно впечатление прави ръстът на бюджетните разходи с над 25% спрямо 2024 г. Голямата част от тях е насочена към увеличение на заплатите в публичния сектор, пенсиите и капиталовите разходи. Например заложеното увеличение на заплатите в МВР и ДАНС достига до 50%, което струва на бюджета допълнителни 3,5 млрд. лв. Увеличението на пенсиите също добавя 2,5 млрд. лв. — мярка, която е безалтернативна за социалния мир, но икономически трудно устойчива при липсата на структурни реформи.

От друга страна, капиталовите разходи са увеличени с 40%, но липсват ясни разчети за тяхната ефективност и възвръщаемост. За сравнение, част от средствата са предвидени за общински проекти, които често се реализират без достатъчно икономическа логика.

Основният проблем в бюджета за 2025 г. е липсата на устойчивост. Приходните мерки са до голяма степен еднократни, докато разходите — постоянни. Например увеличението на осигуровките, планирано за 2026 г., може да окаже сериозен натиск върху бизнеса и домакинствата, подкопавайки конкурентоспособността и потреблението.

Освен това рязкото нарастване на държавния дълг създава допълнителна тежест върху бъдещите бюджети. Очаква се дългът да достигне 33% от БВП до 2028 г., което е значително увеличение спрямо настоящите 23%.

Проектобюджетът също така поставя под въпрос готовността на България за присъединяване към еврозоната. Въпреки заявените цели за спазване на критериите от Маастрихт, експертите от Българската народна банка предупредиха, че заложените разходи и дефицит застрашават ценовата стабилност и фискалната устойчивост. Рискът от допълнително отлагане на членството е реален, особено ако приходите не се реализират в планирания обем.

Бюджетът за 2025 г. е показателен за последиците от години на политически хаос и липса на стратегическо управление. Липсата на парламентарна подкрепа за реформи доведе до непрекъснато увеличаване на разходите, без ясна визия за тяхното финансиране.

Например служебният кабинет оправдава огромните разходи с „неизбежни ангажименти“, но не предлага конкретни мерки за оптимизиране на публичните услуги или подобряване на данъчната събираемост. Вместо това проектът изглежда като опит за печелене на време до сформирането на редовно правителство, което да носи отговорността за неизбежните непопулярни решения.

Проектобюджетът за 2025 г. е опасен компромис между политически популизъм и икономическа реалност. Той предлага временни решения на дългосрочни проблеми, като рискува да дестабилизира финансовата система на страната. България се нуждае от реални реформи, а не от козметични мерки, които само отлагат неизбежното.

Политиците трябва да се изправят пред истината: без смели реформи и отговорно управление финансовата стабилност на страната ще остане само илюзия.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК