Анализ, публикуван от Die Welt, разкрива дълбоките структурни проблеми в еврозоната и последиците от политическите решения, взети от Франция и Германия. Авторът, Томас Майер, твърди, че Франция е наложила доминация над паричната политика на Европа, което в дългосрочен план може да доведе до икономическия упадък на целия континент.

Исторически предпоставки за проблемите с еврото

Преди създаването на еврото, германската марка е била най-силната валута в Европа. Немската централна банка (Бундесбанк) е била напълно независима, което е осигурявало стабилност на германската икономика. За разлика от нея, валутите на Франция, Италия, Испания и други южноевропейски страни често са се обезценявали поради зависимостта на централните им банки от политическите решения.

През 1992 г. финансовата нестабилност довежда до излизането на британския паунд от Европейската валутна система, а италианската лира преживява тежка девалвация. Единствено намесата на Бундесбанк, която предоставя кредитна линия на френската централна банка, спасява френския франк. Този случай подчертава несъстоятелността на идеята, че валутният съюз би могъл да бъде стабилен без наличието на сериозна фискална дисциплина.

Създаването на еврото и френската доминация

При въвеждането на еврото през 1999 г. на германските граждани е обещано, че новата валута ще бъде толкова стабилна, колкото германската марка, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) ще бъде независима. Реалността обаче се оказва съвсем различна.

Франция успява да осигури членството на Италия в еврозоната, въпреки съмненията на Германия. По-късно Европейската комисия, под ръководството на Жан-Клод Юнкер, заявява, че Франция може да игнорира Пакта за стабилност, защото "е Франция". Това означава, че фискалната дисциплина, която е била основен аргумент за стабилността на еврото, на практика не се прилага за водещите държави, когато това не е в техен интерес.

ЕЦБ, под ръководството на Марио Драги (италианец, избран с френска подкрепа), предприема политика на "каквото е необходимо" по време на еврокризата (2010-2012). В резултат на това банката започва масово изкупуване на дългови книжа на задлъжнелите южни държави, което изкривява естествените икономически процеси. Тази политика е продължена от настоящата председателка на ЕЦБ, французойката Кристин Лагард.

Резултатите от политиката на ЕЦБ и икономическият спад на Германия

Френската икономическа политика, ориентирана към държавни разходи и бюрократично управление, доминира в ЕС. Германия, която дълго време е компенсирала слабостите на южните страни със своята икономическа мощ, вече е в рецесия. Основни причини за това са:

Зелената енергийна политика, наложена по времето на Ангела Меркел, която драстично повишава цените на енергията и намалява конкурентоспособността на германската индустрия.
Затягането на регулациите и високите данъци, които допълнително затрудняват бизнеса.
Субсидирането на задлъжнели икономики чрез ЕЦБ, което размива границите между силните и слабите икономики в еврозоната.
Реално, ЕЦБ се е превърнала в инструмент за спасяване на френската и италианската икономика за сметка на германската стабилност. Това води до увеличаване на дълга в еврозоната и подкопава доверието в еврото като стабилна валута.

Бъдещето на еврото и еврозоната

Ако Германия не предприеме драстични реформи, тя ще продължи да се влошава икономически, което ще доведе до цялостен упадък на Европа. Възможните сценарии са два:

Германия предприема реформи, ограничава влиянието на Франция върху ЕЦБ и възстановява индустриалния си капацитет. Това ще доведе до разпад на съществуващата финансова структура в еврозоната и евентуално до разделение в ядрото на валутния съюз.
Германия продължава да се подчинява на сегашните политики, което ще доведе до още по-дълбока рецесия и евентуален икономически срив в ЕС.
Статията от Die Welt повдига важни въпроси за бъдещето на еврозоната и ролята на Германия в нея. Дали Германия ще успее да възстанови своята икономическа мощ и да предотврати упадъка на Европа, или ще продължи да бъде жертва на френската доминация, тепърва ще видим. Този анализ подчертава

Дълбоката криза в еврозоната и нейното отражение върху Германия

Основният въпрос остава дали немската политическа класа ще има волята да прекрати тази порочна практика, или ще продължи да следва френските интереси за сметка на собствената си икономика.

Връзката с България и приемането на еврото

В този контекст, желанието на някои български политици да въведат еврото изглежда като икономическо самоубийство. Влизането в еврозоната би обвързало България със силно задлъжняла финансова система, в която стабилността зависи от политическите договорки между Франция и Германия, а не от икономическите реалности.
Ако Германия започне реформи и постави под въпрос бъдещето на еврото в сегашната му форма, България би могла да се окаже в средата на нова финансова криза, без никакъв контрол върху собствената си парична политика.

Заключение

Еврозоната се намира в критичен момент, в който структурните ѝ проблеми вече не могат да бъдат игнорирани. Както пише Die Welt: „С френската победа над европейския монетарен суверенитет обаче еврото се превръща в наследник на френския франк и италианската лира…“

По материали на https://www.welt.de