Когато зимата се спусна с пълна сила над страната, хиляди българи се оказаха без електричество. В 502 населени места от 45 общини електрозахранването прекъсна за повече от 24 часа. Докато в големите градове животът продължаваше със сравнително малки неудобства, в малките населени места хората останаха на милостта на студа и тъмнината.

В най-засегнатите райони жителите се бореха не само с липсата на електричество, но и с последиците от това – спрян водопровод, прекъснати мобилни и интернет връзки, дори невъзможност за отопление при минусови температури.

Докладът за причините беше изнесен и прочетен в Народното събрание. Тежките метеорологични условия бяха посочени като основна причина за кризата според Министерството на енергетиката. Снеговалежи, силен вятър и заледявания предизвикаха падането на дървета върху електропроводите. В резултат – счупени стълбове, скъсани проводници и повредени изолатори. Но това е зима – снегът е неизбежен. Защо всички се изненадват от този факт? Това бе единственият значителен снеговалеж за годината. Ами ако валеше ежедневно, както в миналото? Нямаше да остане нито един здрав стълб.

Оператори на електроразпределителните мрежи докладват за сериозни щети:

• „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – 117 засегнати населени места в 18 общини.

• „Електроразпределение Юг“ ЕАД – 38 населени места в 16 общини.

• „Електроразпределение Север“ АД – най-сериозно пострадали са 347 населени места в 11 общини.

Къде е тяхната отговорност? Малко ли са печалбите им? Данните показват, че секторът се е превърнал в печатница за пари.

Цената на електроенергията на борсата понякога достига 500 лв./MWh, докато себестойността на електроенергията от АЕЦ е едва 58 лв./MWh. Това означава разлика от 442 лв. за всеки мегаватчас – огромна сума, която вместо да бъде инвестирана в подобрение на мрежата, изчезва без ясна отчетност.

Къде отиват тези пари? Не се ли разпределят между ЕРП-тата и олигархията, вместо да бъдат използвани за реални инвестиции в електроснабдителната система? Държавата продължава да увеличава бюджетния дефицит, докато тези приходи потъват в нечии джобове. Докога народът ще търпи? Докога няма да има наказани и отговорни за това безхаберие?

Проектът за АЕЦ „Белене“ беше зачеркнат, а блокове 7 и 8 на АЕЦ се строят на невиждано висока цена. По-скъпа цена за изграждане на атомна централа не е плащана никъде. Защо България плаща най-високата цена, но продължава да бъде с неразвита и ненадеждна енергийна инфраструктура?

България, някога фактор на Балканите и износител на електроенергия, се превърна в държава, която разчита на късмета за задоволяване на енергийните си нужди. Всеки момент може да настъпи срив в захранването – а тогава какво?

Политическата некомпетентност и липсата на стратегическо мислене превърнаха енергийния сектор в безкраен източник на печалби за шепа хора, докато обикновените граждани мръзнат. Въпросът не е дали ще има следваща криза, а кога и колко по-тежка ще бъде. Докато липсва реална отговорност и наказание за безхаберието, проблемите ще се задълбочават.

Докога?

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!