Седим си удобно пред екраните, гледаме парламентарните дебати и няма как да не се запитаме: дали случайно сценаристите на филма „Идиокрация“ не са черпили вдъхновение от бъдещата България? Гледаш и се чудиш – това ли са хората, които трябва да ни водят напред, или участваш в някакъв мащабен социален експеримент, за който не си дал съгласие?
Филмът „Идиокрация“ рисува картина на общество, деградирало до степен, че решенията се вземат от хора, чийто умствен багаж е горе-долу достатъчен за победа в риалити формат. И тук идва приликата – не ви ли се струва, че в нашия парламент понякога се води състезание не за аргументи, а за най-цветисти обиди? Вместо да обсъждат сериозни реформи, някои депутати предпочитат да обогатяват речника на зрителите с реплики, които спокойно могат да се озоват в сценарий за уличен сериал.
Решенията, които ни предлагат, често са толкова абсурдни, че човек се чуди дали не сме част от комедия. В „Идиокрация“ лидерите поливат посевите с енергийни напитки, защото „растенията обичат електролити“. У нас, разбира се, не стигаме дотам – засега. Но пък можем да предложим гениални закони, без ясна идея как ще се приложат, защото „народът иска“. И после, когато се окаже, че законът е неприложим, започва добре познатият танц на оправданията: „Ние просто искахме да помогнем, но те ни саботираха!“.
Не е нужно да гледаме далеч, за да видим как харизмата побеждава компетенцията. В „Идиокрация“ лидерите печелят сърцата на хората с крясъци и шоу, вместо с аргументи и разум. Познато, нали? У нас също виждаме как политическите битки се превръщат в спектакъл, в който важните теми често се губят зад димната завеса на популизма. Обещанията за „магически“ решения звучат добре на плакат, но реалността, за съжаление, е доста по-сложна.
И така, живеем в свят, в който вместо дългосрочна стратегия се предлагат краткосрочни зрелища. Във филма обществото се забавлява с идиотски реклами и телевизионни шоута, а у нас политическата сцена често изглежда като продължение на този сценарий. Скандали, обиди, циркове – всичко, за да отвлече вниманието ни от реалните проблеми, които продължават да стоят нерешени.
Но кой е виновен за тази идиокрация? Политиците ли? Или всички ние, които ги търпим и често си казваме: „Абе, то и преди беше същото, няма да се оправи!“. Вместо да изискваме прозрачност и компетентност, оставяме нещата да се случват по инерция.
И така, докато гледаме шоуто, може би е време да се замислим. Ако искаме да избегнем пълната картина на „Идиокрация“, е добре да спрем да ръкопляскаме на цирковете и да започнем да изискваме повече – от тях, от себе си, от обществото като цяло. Защото, ако продължаваме така, скоро може да се окаже, че в сравнение с нашата реалност филмът всъщност е бил оптимистична утопия.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК