Назначението на Ивайло Иванов за началник на политическия кабинет на вътрешния министър Даниел Митов беше пореден опит на управляващите да върнат компрометирани фигури на ключови позиции. Иванов, който като главен секретар на МВР по време на протестите през 2020 г. се превърна в символ на полицейската агресия и безнаказаност, бе представен като „подходящ“ избор за поста, въпреки публичния отпор и болезнените спомени от неговото управление.
Сцени на насилие под колоните на Министерския съвет, които дълго ще тегнат като черно петно върху институциите, сега бяха неглижирани от новата власт в името на кадрови игри и лоялност към свои хора. Назначението на Иванов показа, че сегашното правителство е готово да игнорира обществената памет и да заглуши критиките, ако смята, че може да се измъкне безнаказано.
Но този път гражданите и опозицията бяха единни. Недоволството, изразено в социалните мрежи и медии, както и острата реакция на опозиционни партии принудиха управляващите да отстъпят. Иванов подаде оставка, но не доброволно, както се опитаха да представят някои политици, а под натиска на масово неодобрение.
Лицемерието на управляващите пролича в изявленията след оттеглянето на Иванов. Вместо ясно да признаят грешката си, те се опитаха да замажат ситуацията, заявявайки, че това решение било в интерес на „спокойствието на правителството“. Истината е, че ако общественият натиск липсваше, Иванов щеше да остане на поста си – пореден пример за това как властта е готова да пренебрегне принципите, стига да не бъде притисната да се откаже.
Този случай е поредното доказателство, че гражданите трябва да са нащрек. Без активна позиция и съпротива институциите ще продължат да толерират компрометирани лица на отговорни позиции, което подкопава доверието и разрушава демократичните принципи.

Снимка БНЕС

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК