Румъния и България често се поставят в една категория, когато става дума за енергетика, инфраструктура и икономическо развитие. През последните години обаче между двете държави започва да се очертава все по-видима разлика по отношение на енергийния преход и развитието на възобновяемите енергийни източници.

В северната ни съседка вече има над 300 хиляди просюмъри – граждани и фирми, които едновременно произвеждат и потребяват електроенергия, най-често чрез собствени фотоволтаични системи. Тази група постепенно се превръща в един от двигателите на румънския енергиен преход, като поставя домакинствата и малкия бизнес в центъра на трансформацията.

Моделът се основава на идеята, че преходът към зелена енергия не трябва да бъде запазена територия единствено за големите инвеститори. Вместо това хиляди семейства и предприемачи получават възможност сами да инвестират в производство на електроенергия, да намалят разходите си и да участват пряко в модернизацията на енергийния сектор.

Българският модел – концентрация на големи проекти

В България развитието на ВЕИ сектора до голяма степен следва различна логика. Акцентът е поставен върху мащабни инвестиции, индустриални паркове и големи соларни централи. В резултат все по-често се появяват огромни фотоволтаични масиви върху земеделски земи, хълмове и различни терени, които променят облика на цели местности.

Тази тенденция поражда обществен дебат не само за въздействието върху околната среда и земеползването, но и за начина, по който се разпределят икономическите ползи от зеления преход.

Критиците на настоящия модел поставят един все по-често задаван въпрос – за кого всъщност се реализира енергийният преход?

Когато масовото участие на гражданите остава ограничено, а основните печалби изглеждат концентрирани около сравнително тесен кръг инвеститори, неизбежно се създава усещане, че процесът обслужва предимно корпоративни интереси и икономически групи с влияние, вместо интересите на широката общественост.

Защо просюмърите се разглеждат като алтернатива

Поддръжниците на децентрализирания модел посочват, че просюмърите са същинските носители на ВЕИ революцията. Те произвеждат електроенергия основно за собствено потребление, намаляват разходите си за ток и ограничават зависимостта си от колебанията на пазара.

Освен това този модел има значение и за стабилността на електроенергийната система. Когато голяма част от произведената енергия се използва там, където е създадена, натоварването върху електроразпределителните мрежи е по-малко, а необходимостта от транспортиране на големи количества електроенергия намалява.

Експерти посочват, че концентрирането на огромни мощности в отделни райони често поставя сериозни предизвикателства пред мрежовата инфраструктура. При по-децентрализиран модел значителна част от енергията остава локално, а излишъците са по-малки и по-лесни за управление.

Въпросът за доверието

Дебатът около възобновяемите енергийни източници все по-малко е свързан с това дали трябва да има ВЕИ. По-скоро спорът се измества към въпроса кой ще бъде основният бенефициент от инвестициите в зелена енергия.

Дали това ще бъдат стотици хиляди домакинства и малки предприятия, които активно участват в производството на електроенергия, или ограничен кръг големи икономически играчи, контролиращи значителна част от новите мощности?

Според анализатори именно отговора на този въпрос ще определи доколко обществото ще подкрепя бъдещите етапи на енергийния преход. Когато гражданите виждат пряка полза от промените, подкрепата е по-голяма. Когато обаче зеленият преход започне да се възприема като механизъм за преразпределяне на ресурси към малцина, доверието постепенно ерозира.

А без обществено доверие дори най-необходимите трансформации трудно могат да бъдат успешни. Румънският пример показва, че масовото участие на гражданите може да бъде не само инструмент за производство на чиста енергия, но и важен фактор за обществена подкрепа на целия процес.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.