С наближаването на влизането на България в еврозоната общественият дебат по темата остава ограничен, а осъзнаването на възможните икономически последици – незадълбочено. Един от критичните аспекти на този преход е свързан с драстичното намаляване на минималните задължителни резерви, които търговските банки поддържат в БНБ – от сегашните 12% до едва 1%, съгласно изискванията на Европейската централна банка.

Това освобождава значителен финансов ресурс, който ще навлезе в икономиката основно чрез потребителски, ипотечни и бизнес кредити. В краткосрочен план ефектът може да изглежда положителен – по-лесен достъп до финансиране, оживление на имотния пазар и привидна инвестиционна активност. Но при липса на стриктен надзор и ефективни буфери, това може да се превърне в източник на икономическа нестабилност.

Урокът от Гърция – манипулирани данни и слаб контрол

Когато Гърция влиза в еврозоната през 2001 г., публичният ѝ дълг вече е над 100% от БВП – някои оценки сочат дори над 110%. Макар че това е било известно на част от европейските институции, Брюксел фактически си затваря очите. Системното манипулиране на бюджетните данни и липсата на адекватен контрол от страна на Европейската комисия и ЕЦБ позволяват на страната да се възползва от евтините кредити и ниските лихви, които новият валутен съюз предлага.

Резултатът – рязко покачване на публичния и частния дълг, надуване на имотен балон, зависимост от външно финансиране, и в крайна сметка – криза през 2010 г., последвана от десетилетие на рецесия, масова безработица и социално напрежение. Гърция беше принудена да приеме тежки спасителни програми от ЕС, ЕЦБ, МВФ и Световната банка, а реалната цена за обществото беше изключително висока.

А днес – къде е България?

България към момента поддържа едно от най-ниските нива на публичен дълг в ЕС – около 24% от БВП, но това не трябва да създава фалшиво усещане за сигурност. Историята на Гърция показва, че нивото на дълга при влизане не е гаранция срещу бъдещи дисбаланси, ако не съществуват стабилни механизми за надзор, координация между институци.

Сегашната институционална среда в България е значително по-крехка, а координацията между БНБ, правителството и европейските органи – често под съмнение. Влизането в еврозоната ще създаде възможност за масирано кредитиране, но без ясни политики за управление на риска и контрол над банковия сектор, страната може да попадне в капан на свръхзадлъжняване, спекулации и евентуална икономическа дестабилизация.

Необходими са прозрачност и обществен диалог

Решенията, свързани с присъединяването към еврозоната, не могат да се взимат на тъмно. Последиците от този преход ще бъдат дългосрочни и необратими. Нужни са информирано гражданско участие, експертна дискусия и реална прозрачност относно икономическите рискове.

Обществото трябва да знае не само ползите от въвеждането на еврото, но и скритите уязвимости, особено що се отнася до банковата система, кредитната експанзия и устойчивостта на публичните финанси.

Еврозоната не е универсален лек. Влизането в нея може да бъде шанс за икономически напредък – но само ако се извърши с трезв анализ, силен надзор и готовност за бързи корекции. В противен случай – урокът от Гърция може да се повтори!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!