На 77 години човек може да избере дали да се остави на умората на времето, или да продължи
да търси, да открива и да вдъхновява. Дядо Петър Петрунов избира второто. Той не само
изучава историята на България, но и я преживява, докосва се до нея, става част от нея. И най-
важното – не се страхува да търси истината сам.
Животът му е пример за това, че ако човек вярва в нещо достатъчно силно, няма значение на
колко години е – винаги ще намери начин да сбъдне мечтите си. Точно така той предприема
своето голямо пътуване на 3 март – сам, без придружители, след предупреждения и
подигравки, че „няма смисъл“, че „там няма нищо истинско“.
Но дядо Петър не е от хората, които вярват на чужди приказки. Той знае, че истината се вижда
само с очите и се усеща със сърцето.
В обикновен жилищен блок в София живее необикновен човек – Петър. Той е на 77 години, но
в сърцето си носи пламъка на младостта. Обича природата, обича България, обича историята. В
двора пред блока си е изградил малък рай за птиците – с хранилки, гнездилки и всякакви
кътчета за пернатите си приятели. Над входа, в който живее, е поставил портретите на
емблематични българи. А в сърцето на квартала му има детска площадка, построена по негова
инициатива – с неговите усилия и с помощта на хора, които е успял да вдъхнови.

Дядо Петър е човек, който не чака, а действа. Организира почиствания около блока, гневи се на
онези, които хвърлят боклуци от балконите си, търси съмишленици, за да помогне на младо
семейство. И когато не среща подкрепа, не се отказва, а търси друг начин.

В дома му всяка икона има история, защото дядо Петър е православен християнин с богата
колекция от икони, която разказва за вярата му. А когато със собствени средства поискал да
украси входа на блока с портрети на българските ханове, съседите му отказали. „Блокът не е
картинна галерия“, отсекли те. Разочарован, но не и пречупен, той решил да дари портретите
на училище. „Децата трябва да познават историята си. Ако около нас няма български символи, как
ще се вдъхновяваме, как ще продължим напред?“, недоумява дядо Петър.

Пътят към Исторически парк – една сбъдната мечта със собствени сили
На 3 март 2024 г. дядо Петър сбъдва една от големите си мечти – да посети Исторически парк.
Това не е просто екскурзия. Това за него е възрожденско пътуване в сърцето на българската
история.
В този ден хиляди българи се стичат към парка, водени от една-единствена жажда – да
почувстват България. Въздухът е наелектризиран от вълнение, знамената се веят навсякъде,
хората пеят химна и скандират „Българи, юнаци!“. Атмосферата напомня онези героични
моменти от нашата история, когато българският дух се е изправял непоколебимо срещу
времето.

„Това беше новата Шипка! – разказва развълнувано Дядо Петър. – Хората плачеха, прегръщаха
се, ръкуваха се като братя. Всеки усещаше, че тук, в този момент, сме част от нещо много по-
голямо!“ За да преживее емоцията на националния празник, той се качва на влака от София и пътува до
Провадия, а оттам хората от Исторически парк му организират транспорт. За това пътуване
никой от близките му не го насърчава. Напротив, повечето му казват: „Не ходи, това е
измама!“. Но Дядо Петър не вярва на слухове.

„Исках сам да отида, да видя с очите си. И видях! Всичко е толкова истинско, толкова
качествено! Говорят, че е бутафория, че е направено от стиропор – пълни глупости! Запознах се
с хората в селото, с хората в парка. Всички работят с една идея – да създадат нещо красиво за
България! Но точно такива хора дразнят онези, които искат да държат народа сляп и
обезверен. А Исторически парк е точно обратното – той отваря очите!“, споделя дядо Петър.

За двата дни, прекарани в парка и селото, той спи в юрта, хапва топла баничка от местното"
заведение, а вечерта, заедно с приятелите си от юртата, посещава хана – място, за което му преди да пътува, "дорожелатели" му казвали, че ще му „одерат кожата“. Вместо скъпо заведение, там той открива уютна атмосфера, вкусна храна и достъпни цени,прекрасни и добри хора.

„Всеки български пенсионер може да си позволи тази екскурзия! Не е вярно, че е само за
богатите! Аз ядох най-вкусната вратна пържола със зеленчуци. Комплексът е шедьовър!
Исторически парк и селото са шедьовър! Истинско изкуство!“, не крие възхитата си дядо Петър.

Но най-емоционалният момент за него е българският празник Поклади, когато местните се
събрали около голям огън. Насълзен и разчувстван, с разтреперан глас той прошепна:

„Това е България! Това е вдъхновението! Огънят е нашата сила и ние сме като него. Всички
въгленчета трябва да се съберем и да запалим пламък, който да промени България! А Ивелин
Михайлов е нашият водач, който ще ни поведе към тази победа!“. Щастлив през сълзи разказва за беседата си с Ивелин, възхитен от неговата искренност, човечност, достъпност и вяра в българският народ.

Историята продължава

След като се връща в София, дядо Петър разказва за преживяното. В пенсионерския клуб, в
който членува, вече вдъхновява други възрастни хора да посетят Исторически парк.

„Най-доброто време да отидем е пролетта или лятото! Когато всичко е разцъфнало, когато
върбите се поклащат от лекия вятър… Ще се съберем и ще направим едно истинско
пътешествие в историята!“, крои планове той.

Но пътуването на дядо Петър не спира дотук. Тези дни той плати едногодишен членски внос и
стана горд член на партия „Величие“, водена от Ивелин Михайлов.

„Може да е малко, но ако всички направят така и дават от сърце, много ще спечелим! Тази
партия е на народа, не е като другите – смята той. – Едно време така е било. Хората сами са си
помагали, не са чакали на държавата. Ако чакаш, нищо няма да стане. Но ако действаш –
нещата се случват!“

Урокът, който научихме от дядо Петър, е, че човек никога не е твърде стар, за да мечтае. Никога не е твърде малък, за да промени нещо. И никога не трябва да спира да върви напред.

Кратък репортаж от сладкодумния Петър Петрунов вижте ТУК!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!