Гледах интервюта с Делян Пеевски и Бойко Борисов и видях политици, които викат,
обиждат, заплашват. Дори припознах в тяхно лице страшните въображаеми чудовища,
които всички сме срещали в детството си. Видях как използват страха като оръжие
точно както строгия родител, който крещи на детето си.
Всеки от нас е бил в тази роля – малък, беззащитен, с насълзени очи, докато срещу
него стои някой, който вярва, че силата му е безгранична.

„Млъкни! Не говори!
Нямаш право да питаш!“ – казва гласът, който ни кара да сведем глава. И ние
мълчим. Свиваме се в черупката си, страхуваме се. А деспотът продължава – защото
той се храни от страха.
Пеевски и Борисов не просто изпуснаха нервите си и крещяха. Те показаха как се
държат страхливци в ролята на „авторитети“, които вярват, че с викове и заплахи ще
контролират хората. Моделът им на управление е същият като този, който сме
виждали в детството си – абсолютна власт, която не търпи възражение и въпроси.
Каквото и да говорят, колкото и да сипят закани – не могат повече да ни изплашат.
Защото виждаме истината. Виждаме страха в собствените им очи. Страхът, който ги
води, е техният истински господар.
Днес Пеевски и Борисов се опитват да ни накарат да замълчим. Да ни пречупят. Да се
свием, както сме се свивали някога, когато виковете на възрастните разтърсваха
детския ни свят. Но идва ден, в който децата осъзнават, че човекът, който ги е плашил,
не е всемогъщ, а страхът им е бил само илюзия. Осъзнават, че предишните страшни
сенки в ъгъла на стаята са просто дрехи, хвърлени върху стола. И когато заедно
запалим светлината, сенките изчезват.

Присъединете се към нашата общност ТУК:https://t.me/krasivasofia