Днес този празник е нужен на българите повече от всякога.
Денят, в който през 1885 г. българите сами, без позволение „отгоре“, осъществяват Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Народът доказва, че когато е единен, може да промени съдбата си.

Важно е да помним Съединението, защото това е един от малкото примери в нашата история, когато обикновените хора, водени от националния си идеал, изпреварват политиците и великите сили. Тогава България показва характер, воля и кураж.

Съединението в днешни дни ни напомня, че разделението отслабва, а единството гради. Българите тогава преодоляват различия, страхове и външен натиск, за да вървят заедно напред. Това е урок, от който и днес имаме нужда.

Точно сега този празник е нужен на българите. Защото живеем във време на разделение – политическо, социално, дори семейно. Лесно се караме, трудно се обединяваме. Съединението ни напомня, че истинската сила е в общото действие – в това да сме заедно като народ, а не един срещу друг.

В чест на този ден нека си спомним, че предците ни не са чакали някой друг да им реши проблемите. Те са действали. Днес нашата „битка“ е да бъдем добри един към друг, да пазим България чиста, жива и обичана. Днес в България има друга разделителна сила – мафията си има държава. Затова нека Съединението продължи и в наши дни.

Съединението е повече от историческа дата – то е послание: България ще бъде силна, само ако е обединена!