На 19 юни страната почита делото на автора на „История славянобългарска“ – символ на духовното пробуждане и началото на Българското възраждане

На 19 юни България отбелязва Деня на Паисий Хилендарски – бележита дата в календара на националната памет. Именно на този ден през 1762 г. монахът от Света гора завършва „История славянобългарска“ – произведение, което поставя основите на духовното събуждане на българския народ и се превръща в предвестник на Възраждането.

Паисий Хилендарски е роден около 1722 г. в Самоковската епархия, като най-често се приема, че родното му място е Банско или Самоков. Воден от силен духовен стремеж, той изоставя светския живот и става монах в Хилендарския манастир на Атон. Там, сред книгите и хрониките, Паисий се заема с мисията да събере и напише историята на своя народ – за да го пробуди, обедини и вдъхнови.

„История славянобългарска“ е не просто историческо съчинение – тя е зов за национално осъзнаване. В нея Паисий остро осъжда чуждопоклонството и подражанието на гърците, като приканва българите да се гордеят с миналото си. Емблематичните думи „О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“ остават завинаги запечатани в колективната ни памет.

Макар книгата му да не е публикувана приживе, тя се разпространява чрез преписи, най-често в килийни училища и манастири. Един от първите преписвачи е Софроний Врачански, който също става ключова фигура в българското възраждане. Делото на Паисий запалва искрата на пробуждането – искра, която по-късно ще разпали борбата за църковна независимост, национално самосъзнание и свобода.

През 2022 г. 19 юни официално бе обявен за Ден на Паисий Хилендарски – признание за значимостта на делото му. Навсякъде в страната се организират чествания – поднасяне на цветя, изложби, училищни прояви, научни конференции и представяния на нови издания на „История славянобългарска“. Особено тържествено е отбелязването в Банско и Зографския манастир, които пазят жив спомена за великия монах.

В съвременния свят, изпълнен с информационен шум и духовни предизвикателства, заветът на Паисий звучи по-актуално от всякога. Той ни напомня, че националната идентичност не е даденост, а съзнателен избор и отговорност. С делото си Паисий Хилендарски ни остави не просто книга, а път – път към самопознание, самоуважение и устойчивост в духа.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.