Клаксоните на свободата и българското знаме – символ на единството- част I
Протест, който обединява, а не руши
Вчерашният ден беше различен. Това, което се случи, беше повече от протест. Беше гласът на събудените.
От 18 до 22 ч. вечерта София и Варна ехтяха.
Клаксоните прорязваха тишината на примирението, а българските знамена се развяваха гордо – единственият флаг, който носехме.
Нямаше партии. Нямаше организации. Имаше само едно – България.
Излязохме, за да защитим правото си на глас. Да кажем „Не!“ на изборните фалшификации, на подменения вот, на политическите марионетки, които играят по свирката на задкулисието.
Всеки ден по телевизията ни навират в лицата хора, които явно лъжат.
Хвърлят прах в очите ни, докато страната ни се разпродава, разпарчетосва, превръща се в разменна монета.
Конституционният съд вече четвърти месец не може да се произнесе по твърденията, че изборите са фалшифицирани.
И в този парализиран институционален хаос едно нелегитимно правителство взема решения за нашето бъдеще.
Отказваме да стоим и да гледаме.
Тунелът в „Люлин“ ехтеше от клаксоните на свободата
Колоната ни от над 150 коли обиколи всички ключови точки, които бяхме определили в София, но „Люлин“ беше нещо различно.
Там, в тунела, нашите клаксони не просто звучаха – те БУДЕХА.
Стотици, едно след друго, знамената се вееха, а звукът отекваше в стените – като гръмотевица, като зов за свобода.
Хората излязоха на балконите, бяха по прозорците.
Но най-вълнуващото беше, че дори тези, които караха срещу нас, натискаха клаксоните си в знак на поздрав.
Махаха с ръце, правеха сърца с пръсти, вдигаха юмруци.
И в този миг осъзнахме – пишем история.
Не утре, не някога, а днес.
Протест, който не руши, а обединява
На всяка точка, на която спирахме, гордо развявахме знамената си. Обменяхме енергия, прегръщахме се, радвахме се, че сме заедно. Но нещо още по-важно се случи – взаимното уважение между нас и полицията.
Протестите обикновено носят напрежение. Сблъсъци. Разправии.
Вчера нямаше нито един груб жест. Нито един сблъсък.
Напротив – полицаите ни съдействаха, ние им съдействахме.
Правехме си път един на друг, съобразявахме се. И заедно доказахме, че протестът може да бъде мирен, човешки и красив.
Не защото нямаше напрежение, а защото имаше истина.
Не защото някой ни е позволил, а защото ние го постигнахме.
И защото имаше представители на много от Красивите медии в България, които отразиха всичко такова, каквото беше – без изкривяване, без манипулации.
Аз, като представител на „Красива София“, отразявам този протест за всички вас – нашите зрители и читатели.
През моята призма.
През моята гледна точка.
И най-вече – през моята гражданска позиция.
Децата, които вярват в нас
Но най-ценното бяха децата. Те гледаха нас, по-големите. С вяра. С надежда.
И когато децата имат вяра в нас, ние нямаме право да ги разочароваме.
Силата е в общността.
Силата е в нашето единство и задружност.
И тази сила никой не може да ни отнеме.
Днес отново излизаме!
Днес, от 18:00 ч., протестът продължава на Триъгълника на властта.
Време е повече хора да се събудят, да осъзнаят, че действието, което предприемаме, е нашата сила.
Тя е в нашите ръце.
Всеки, който излиза дори само за да усети тази енергия на задружност и единство, ще разбере – промяната започва от нас.
А когато усетиш тази енергия в себе си, ще осъзнаеш и много други истини.
Няма значение кой кой е.
Важно е само едно – че сме българи.
И че няма да позволим да ни крадат гласа, бъдещето, България.
Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК!
Коментари