Публично поставените въпроси за реставрацията на Паметника на свободата и позицията на Ивелин Михайлов за отчетността на властта.

Паметникът на свободата на връх Шипка е място, на което българската история не може да бъде сведена до ред от строителна сметка. Именно затова публикуваните данни за планираната реставрация поставят въпрос, който надхвърля цената на камъка: как се управляват обществените средства, когато обектът е национална светиня, а не обикновена административна сграда?

Договорът за консервационни и реставрационни работи разкрива сериозни предпоставки за обвинения за политически зависимости и завишени разходи. Тези обвинения не са установени с окончателен одит или съдебен акт в представените документи. Те обаче съдържат конкретни числа, по които възложителят може и следва да даде публичен отговор, защото цените на тези услуги в реалността са други и тук е поставен големия въпрос от Ивелин Михайлов, кой прибира разликата и унищожава светинята?

Количествено-стойностната сметка предвижда изработване на 380 заместващи облицовъчни квадъра от доломит при цена 2089,25 лева без ДДС за брой, или 793 915 лева без ДДС общо. С включен ДДС цената за изработването на един елемент достига 2507,10 лева. Отделно са посочени доставка, монтаж и напасване. Сборът на четирите видими единични позиции е 2775,50 лева без ДДС, или 3330,60 лева с ДДС. За различната публично посочена сума от 3720 лева са нужни допълнителни позиции и пълната сметка.

Защо са предвидени 380 елемента? Публично се противопоставя тази бройка на твърдението, че преди години са паднали само три до пет камъка. Съпоставката е повод за проверка, но не е техническо доказателство: възможно е други елементи да са опасни, без вече да са паднали. Затова необходимият отговор е конкретен - обследване, карта на уврежданията, методика за подбор и експертно обяснение за всеки участък.

Ивелин Михайлов е поставен в центъра на политическото противопоставяне на начина, по който се изразходва публичният ресурс. В тази линия на критика той настоява вниманието да бъде насочено към резултата, цената и отговорността на управляващите — независимо дали става дума за предишни управления или за днешни властови конфигурации. Тезата за приемственост на олигархични практики е политическа оценка, която трябва да се проверява чрез договори, собственост, плащания и контролни актове, а не да се приема за доказана само поради силата на обвинението.

Съпоставката с изградена по инициатива на Михайлов крепост има ясно публично послание: гражданите искат да виждат какво се създава срещу вложените средства. Нова крепост и реставрация на автентичен паметник имат различни технологични изисквания, но и двата проекта подлежат на отчетност за разходите и качеството.

Най-тежкият въпрос остава за културната памет. Необоснованата подмяна на оригинална материя би могла да нанесе вреда на автентичността на паметника; недостатъчната намеса би могла да остави риск за неговата цялост. Между тези две крайности не трябва да решава политическата принадлежност на изпълнителя, а професионалното обследване, прозрачната процедура и независимият контрол.

Необходима е публичност на пълния проект, договора и анексите, техническите експертизи, протоколите за приемане, данните за действителната собственост на изпълнителя и основанията за единичните цени. Само тогава може да се отговори дали има неоправдано оскъпяване, неправомерно възлагане или некачествено изпълнение - и кой носи отговорност.

Въпросът, поставен от политическата критика, с която се свързва Ивелин Михайлов, е съществен: ще бъде ли националната памет защитена с работа и проверими резултати, или ще остане повод за непрозрачни разходи и взаимни обвинения? Паметникът на свободата заслужава първото. Българските граждани заслужават да получат документите и отговорите, а не поредната декларация, полиция, която да пази кражбата и безразлични медии, които да не регистрират унищожението.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!