Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Имало едно време едно малко градче, в което хората носели отвън всичко, което били отвътре. Колкото по-добър бил човек, толкова по-лъскави били обувките му. Колкото по-честен – толкова по-бяла била ризата му. Колкото по-щедър – толкова по-златни били копчетата на палтото му.
Вървях по тиха уличка в квартал „Овча купел“, когато погледът ми се спря върху малко момче, седнало на сянка. Самичко, съсредоточено, плетеше нещо с бързи, сръчни ръце. Приближих се с любопитство. Камен – така се казваше младежът – правеше гривнички от малки цветни ластичета. Детски ръце, но с упоритост и целеустременост, каквато рядко се среща дори при възрастни.
Имало едно време едно същество на име Истина. Не била лоша, не била груба — просто си казвала нещата такива, каквито са.
