Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Има една особена несправедливост в публичните финанси: когато държавата търси пари, първо поглежда към джоба на данъкоплатеца, а едва след това към секторите, чиято извънредна доходност е родена не толкова от предприемачески подвиг, колкото от самата икономическа конюнктура.
Понякога за състоянието на една държава не са необходими нито социологически изследвания, нито пространни доклади за върховенството на правото. Достатъчно е да проследиш как една публична институция реагира, когато бъде хваната в собственото си противоречие.
На тържественото честване за 105-годишнината на УНСС министър-председателят Росен Желязков изнесе реч, в която говори за доверие, прагматизъм и европейска интеграция. Думите прозвучаха внушително, но зад тях прозира една различна реалност.
България живее в двойна реалност. В очите на гражданите парламентът се е превърнал в инструмент за заглушаване на опозицията, МВР отдавна е изгубило доверие и прикрива престъпления, вместо да ги разследва, а правосъдието е парализирано от зависима прокуратура и липса на реформи. Сметищата, които трябваше да са символ на модерна екологична политика, са се превърнали в язва на съвремието и златна мина на мафията. Язовирите и водите, за които говореше предишният вот на недоверие, показват същата картина – държава, оставила на произвола на съдбата най-ценния си ресурс, докато приближени фирми печелят.
