Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Днес, заедно с легендата на българския алпийски спорт Борислав Киряков, стъпихме отново на Витоша – планината, която е белият дроб на София, в нейното сърце. Планината, в която поколения софиянци са се учили да карат ски, да обичат спорта, да дишат свободата на чистия въздух. Планината, която трябваше да бъде гордостта на България.
В неделя с мъжа ми бяхме на разходка на Витоша – планината, която би трябвало да е гордостта на София, зеленото ѝ туптящо сърце. А вместо това – се натъкнахме на гнилост, безхаберие, разруха и безсрамие. Пътеки в безобразно състояние, мостчета, които се разпадат, счупени табели, които водят до нищото, входове, изоставени заслони, трафопостове, приличащи на постапокалиптични сцени. Това ли е национален парк? Това ли е грижата към държавната собственост?
Индивидуализъм и безразличие – цената на лукса Хората са се затворили в своите крепости, влагайки средства, време и енергия единствено за опазване, почистване и поддържане на домовете си. Извън оградите им нищо не ги интересува.
Поредният шокиращ пример за липсата на контрол и грижа към средата, в която живеем, е ул. „Костенец“ в София.
