Въпросът, който все по-често се задава, е доколко тези резултати са устойчиви и дали държавата ще се намеси с допълнително данъчно облагане на банковия сектор.

Съвкупната печалба на банките за 2024 г. достигна 3.7 млрд. лв., което представлява увеличение с 8.1% спрямо предходната година. Лидер сред тях отново е Банка ДСК, въпреки че отчете лек спад в резултата си – 976 млн. лв. срещу 1.006 млрд. лв. през 2023 г. Уникредит Булбанк запази стабилен ръст, достигайки 947 млн. лв., което е с 17.4% повече от предходната година.

Сред най-бързо развиващите се банки се нарежда Юробанк (Пощенска банка), която увеличи печалбата си с 33.7%, достигайки 412 млн. лв. От друга страна, Първа инвестиционна банка (ПИБ) отчете спад от 7.8%, докато други институции като ЦКБ и Прокредит Банк продължават стабилния си ръст.

Таблица: Печалби на банките (млн. лв.): виж таблицата ТУК

Докато печалбите растат, възниква въпросът как банките използват тези средства. Най-често те отиват за:

Укрепване на капиталовата база – по-високите резерви правят банките по-устойчиви при кризи.

Инвестиции в дигитализация и технологии – мобилното банкиране и автоматизацията се превръщат в ключови приоритети.

Разширяване на кредитния портфейл – част от печалбите се използват за предоставяне на нови заеми.

Дивиденти за акционерите – някои банки разпределят част от приходите към инвеститорите си.

Депозитите растат

Въпреки ниските лихви българите продължават да трупат спестявания в банките. Депозитите на домакинствата са достигнали 89.4 млрд. лв., а общата сума в банковата система възлиза на 163 млрд. лв.

Таблица: Ръст на депозитите по сектори - виж таблицата ТУК

През 2024 г. депозитите в банковата система продължиха да нарастват, достигайки 163 млрд. лв., като най-големият принос за този ръст идва от домакинствата и кредитните институции.

Домакинствата добавиха 4.3 млрд. лв. към спестяванията си, което представлява ръст от 4.9%. Това означава, че въпреки ниските лихви по депозитите българите продължават да държат парите си в банките, вместо да ги инвестират или изразходват.

Кредитните институции увеличиха депозитите си с 2.4 млрд. лв. (20.9% ръст), което подсказва за силна ликвидност в банковия сектор и намаляващ натиск върху банките за набиране на нови средства.

Нефинансовите предприятия също добавиха 1.3 млрд. лв., като ръстът от 2.8% показва, че бизнесът акумулира капитал, но вероятно поради несигурност предпочита да задържа парите си, вместо да ги инвестира в разширение.

 Какво означава този феномен?

Въпросът е логичен – ако българите масово твърдят, че живеят трудно, откъде идват тези спестявания?

Някои от причините са: растеж на заплатите – макар че инфлацията е висока, немалка част от тези средства остават в банките като спестявания; липса на инвестиционни алтернативи – българският финансов пазар предлага ограничени възможности за инвестиции. Фондовата борса е малка и недостатъчно ликвидна, а инвестициите в недвижими имоти станаха прекалено скъпи за средностатистическия българин. Песимизъм и несигурност в икономическата среда; застаряващо население, както и липса на доверие в алтернативните инвестиции – инвестиционни фондове, стартиращите компании и други по-рисковани инвестиции все още не са масово възприети в България.

Интересен е въпросът с тази „дупка“ в бюджета – дали държавата би прибегнала до увеличение на данъците за населението и какъв би бил ефектът от това?

Има няколко основни начина, по които правителството може да се опита да компенсира бюджетния дефицит чрез данъчно облагане: по-висок данък върху доходите; увеличаване на лихвите по депозитите, увеличение на ДДС, повишаване на осигуровките или въвеждането на напълно нови данъци.

Ако държавата реши да увеличи данъчната тежест върху хората, които разполагат с повече спестявания, това може да доведе до негативни ефекти върху икономиката и поведението на потребителите.

На първо място това би било намаляване на потреблението, повишаване на инфлацията, изтегляне на спестяванията от банките и насочването им към алтернативни инвестиции (имоти, злато, чуждестранни банки). Със сигурност и делът на сивата икономика би се повишил, както и данъчните измами или прехвърляне на средства в чужбина. Не на последно място ще наблюдаваме и забавяне на икономическия растеж – вследствие на намалена икономическа активност, по-малко инвестиции и възможен отлив на капитал от страната.

Затова, вместо да увеличава данъците, правителството може да се насочи към други мерки за намаляване на бюджетния дефицит чрез:

По-ефективно събиране на съществуващите данъци – борба с данъчните измами и укриването на доходи.

Оптимизиране на разходите – вместо да увеличава данъците, държавата може да намали ненужните разходи в администрацията, субсидиите и неефективните публични програми.

Привличане на повече инвестиции – вместо да облага повече спестяванията на гражданите, правителството може да стимулира бизнес средата, така че повече фирми да работят и плащат данъци.

Реформа на пенсионната и здравната система – по-добро управление на социалните фондове може да намали натиска върху бюджета.

 Развитие на кредитния сектор и ипотечните заеми

Кредитирането в България продължава да нараства, като ипотечните кредити остават водещ двигател. През 2024 г. жилищните заеми са нараснали с 1.7 млрд. лв., което показва засилен интерес към покупка на имоти въпреки нарастващите цени. Общо банковото кредитиране за нефинансовите предприятия също се увеличава с 1.8 млрд. лв.

Основни тенденции в кредитирането:

Ръст на ипотечните кредити – повишеният интерес към собствено жилище, въпреки нарастващите лихвени проценти, поддържа силен ръст в този сегмент.

Повишаване на кредитния риск – макар че необслужваните кредити са намалели до 3.16%, банките продължават да заделят значителни резерви за покриване на евентуални проблеми.

Ограничаване на потребителските кредити – въпреки високото търсене строгите регулации ограничават отпускането на по-рискови заеми.

Растеж на фирменото кредитиране – компаниите увеличават заетостта на средствата за разширяване на дейността си, но остават предпазливи в инвестициите.

Банковата система в България остава стабилна, но предизвикателствата не са малко. Високите печалби са признак за силен сектор, но същевременно пораждат въпроси относно нуждата от регулации. Все повече регулации от ЕЦБ и БНБ поставят нови изисквания към капитала и ликвидността, както и за дигитална трансформация. Банките трябва да ускорят модернизацията си, за да отговорят на конкуренцията от финтех компаниите.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!