Неделя сутрин, януари, квартал Слатина. На тротоара до метален контейнер, в близост до жилищни блокове, е натрупан обемист куп отпадъци. Черни чували, „Happy“ и други опаковки от доставки на храна, пластмасови торбички, подаръчна опаковка, декоративен череп с изкуствени цветя, метла и други домакински отпадъци. Всичко това е разположено извън контейнера, върху пешеходната зона.

Подобни гледки вече не са изключение. От около месец редовното сметосъбиране в района е преустановено, а снимки от различни точки в Слатина се споделят ежедневно в социални групи като знак, че проблемът е повсеместен. Това създава пряко неудобство за живущите: тротоарите са блокирани, достъпът до контейнерите е затруднен, а усещането за ред и безопасност напълно разрушено.

Какво се случва, когато градът не успява да прибере отпадъците си навреме? Има ли механизъм, чрез който гражданите могат да сигнализират ефективно, така че натрупванията да се премахват преди да се превърнат в трайна част от пейзажа? Може ли Слатина да си върне усещането за подреденост без упрек, а с обща грижа?