Като медия „Красива София“ и като граждани на Република България присъствахме на съдебно заседание по гражданско дело за защита от дискриминация, по време на комисията срещу "Исторически парк" заведено от ищците Красимира Катинчарова, и депутати на партия Величие от 50-тото НС срещу ответниците Цвета Рангелова и Рая Назарян. Това, на което станахме свидетели, не беше търсене на истина и справедливост, а показно, тенденциозно и предубедено водене на процес, което остави усещането за предварително решен изход.

Съдия по делото е Десислава Александрова Алексиева, която не само не прикри пристрастията си към ответниците, но и демонстративно водеше делото в тяхна полза. Отношението ѝ, както и отношението на ответниците към ищците и техните свидетели, беше грубо, ехидно и назидателно. Адвокатът на ищците – адв. Анели Чобанова – беше непрекъснато прекъсвана, поучавана и санкционирана с забележки, които нямаха нищо общо със защита на реда в съдебната зала.

Полиция в залата – страх от истината или демонстрация на сила?

Още при влизането ни в Съдебната палата бяхме посрещнати от полиция. Присъствието на униформени беше осезаемо и постоянно – в коридорите, при влизането в залата и по време на заседанието. В самата съдебна зала също имаше полиция, което поставя логичния въпрос:

Кой и от какво се страхува?

По искане на съдията бяха поискани личните данни и имената на всички граждани, присъстващи на делото – действие, което адвокатът на ищците, адв. Чобанова, основателно оспори. Това предизвика видимо раздразнение и гняв у съдията. От този момент нататък атмосферата в залата окончателно се превърна в репресивна, а не правосъдна.

Три часа и половина процес без право на задълбочени въпроси

Съдебното заседание продължи над три часа, но въпреки това на ищците системно не беше позволявано да задават въпросите си. Въпроси бяха прекъсвани, отхвърляни или обявявани за „неотносими“, когато очевидно не бяха удобни за съда. Ответниците, атакувайки постоянно, се защитаваха показно и фамилиарничеха със съдията, смеейки се ехидно и нагло на ищците, гледайки всички ни с лошо и високомерно отношение.

Как се стига до истината, ако не се позволява да бъдат задавани задълбочени въпроси?
Как се доказва дискриминация, когато самият процес наподобява упражнение по институционален натиск?

Нито един от ответниците не отговори на въпросите на медиите при излизане от залата. Мълчанието им беше красноречиво, а поведението им – още по-красноречиво.

Повтарящ се модел: „Исторически парк“ и заглушените гласове

Случилото се не е изолиран случай. Миналата година акционери и инвеститори на частния проект „Исторически парк“, срещу който беше създадена парламентарна комисия, дойдоха лично в Народното събрание, за да бъдат изслушани.

Това така и не се случи.

Техните депутати и адвокат бяха прекъсвани, унижавани и заглушавани, докато трибуната беше предоставена на човек, представен като „журналист“, от когото самата журналистическа гилдия се разграничи и който по същото време е бил обявен за национално издирване.

Съвпадение?
Или ясен модел на институционално покровителство и селективна „справедливост“?

Очакваната загуба – защото дискриминацията не е „удобна“

След всичко видяно и чуто, като медия очакваме делото за защита от дискриминация да бъде загубено. Не защото няма аргументи. Не защото няма факти. А защото съдебната среда не допуска неудобната истина да бъде изречена.

Докога?

Докога съдебната система ще пази и защитава престъпници, сред които адвокати, депутати, юристи и министри?
Докога ще мачка, репресира, съди и арестува почтени, качествени и честни хора, превръщайки ги в изкупителни жертви?
Докога очите на Темида ще бъдат завързани – но само когато истината не е удобна?

Това не беше просто съдебно заседание. Това беше процес, в който председателката на Комисията Цвета Рангелова прехвърли незаконната комисия в съдебната зала и се държеше като побеснял депутат на трибуната на Народното събрание.

Това беше показна демонстрация на власт, в която правото на защита и равенството пред закона бяха сведени до формалност.

И ако днес мълчим, утре всеки може да се окаже на мястото на ищците.