В столичния квартал „Хаджи Димитър“ избухна тревога: десетки семейства са призовани да напуснат домовете си заради опасения, че блоковете над строежа на метрото са структурно компрометирани. Напукани стени, падане на мазилки и експертни становища за риск за живота карат жителите да се изправят пред безпрецедентна житейска криза. Случаят провокира въпроси не само за безопасността, но и за отговорността на институциите, строителния надзор и правото на хората на адекватно настаняване.

Произход на проблема и сигналите

Проблемите в „Хаджи Димитър“ започват още през 2023 г., когато част от бул. „Владимир Вазов“ пропада — събитие, което според свидетелства на живущи е предшествало разрушителните процеси в съседните жилищни сгради. Стените започват да се напукват, мазилката да се рони — а напоследък дефектите се задълбочават.
Жителите съобщават за нови пукнатини почти ежедневно, а някои блокове вече са обявени за опасни от експерти. Дават се примери за апартаменти, в които се руши вътрешна облицовка, окачени тавани се разцепват, тръби се оголват. Тези сигнали са придружени от безпокойство, че движението на земните маси и вибрациите от строителство може да влошат ситуацията още повече.

Реакция на институциите

След проверки, районната власт и Столичният общински съвет отпуснаха еднократна финансова помощ от приблизително 580 лева на засегнато семейство, с цел временно настаняване. За мнозина тази сума обаче не покрива наема на адекватен дом в столицата.
Бе издадена формална заповед за незабавна евакуация, като срокът за доброволно изнасяне е фиксиран на 5 ноември. Ако въпреки това част от семействата продължат да обитават опасните сгради, е предвидено тяхното извеждане с полицейска намеса.
По отношение на възстановителните мерки се предвижда конструктивно укрепване на сградите, но се признава, че тези дейности могат да отнемат до една година.

Контрааргументи и технически аспекти

„Метрополитен“ ЕАД отрича да има конструктивна вина — според тях сляганията са в рамките на нормалното при такъв тип подземно строителство. Те посочват, че при построяването на метрото в София се използват утвърдени методи като открит котлован със защитни конструкции или шлицови стени (т.нар. Милански метод), които предпазват повърхностните сгради от сериозни деформации.
Специалисти предупреждават обаче, че всяка промяна на геотехнически условия — например подземни води, неравномерно слягане, микровибрации — може да се отрази върху съседни сгради, особено ако те са стари или поддържани слабо.

Социални и психологически измерения

Засегнатите хора се оказват в една трудна ситуация: мнозина нямат друг дом, имат малки деца, възрастни или болни в семейството и не могат да си позволят ново жилище. Стресът, несигурността и страхът за здравето се натрупват, а институционалната подкрепа се възприема като недостатъчна или бавна.
В социален и граждански план този случай поражда въпроси за прозрачността на градското планиране, за контрола върху строителството и за гаранциите, които живущите трябва да имат, когато се предприемат големи инфраструктурни проекти в гъсто застроена среда.

Случаят с блоковете в „Хаджи Димитър“ и евакуацията на живущите се превръща не просто в локален инцидент, а в тест за способността на институциите да балансират инфраструктурното развитие със защита на живота и правата на гражданите. Отговорността трябва да бъде споделена — от проектантите, строителите, надзорните органи и властите — и да се превърне в ангажимент за строг контрол и бърза реакция. Времето за укрепване на доверие е кратко, а съдбата на много семейства остава в една напрегната несигурност.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.