България – страна с древна история, великолепна природа и топли хора. Но и държава, в която незаконните сметища, липсата на информационни табели и нерешените инфраструктурни проблеми създават неудобства за пътешествениците. Финландска блогърка със симпатично звучащото на български име – Тайна, която обикаля света пеша, сподели своите впечатления от страната ни, представляващи смесица от възхищение и разочарование. Представяме ви нейния разказ от първо лице за преживяванията ѝ, както и за предизвикателствата, с които се е сблъскала по време на пътуването си из България. 

- Първи впечатления: контраст между чистота и незаконни сметища

- Първото нещо, което забелязах, беше сравнително малкото количество боклуци край големите пътища в сравнение със Северна Македония. Това веднага ми направи положително впечатление. Въпреки това, с напредването на пътуването и преминаването ми по второстепенни пътища, забелязах много незаконни сметища – тъжна гледка.

Чистотата в градовете ми направи добро впечатление. Особено усърдната работа на „бабите с метли“, които поддържаха улиците чисти, като метяха боклуците.

Предварително имах представа за България като много зелена страна, вероятно от рекламите за „българското кисело мляко“. Поради зимния сезон обаче пейзажите в началото изглеждаха доста сурови. В края на пътуването, когато черешите и бадемовите дръвчета започнаха да разцъфват, природата оживя, а околната среда стана значително по-красива и цветна.

Сградният фонд ме изненада. Много къщи и сгради бяха в лошо състояние или изцяло нереновирани, въпреки че България е страна от ЕС. Забелязах обаче, че материалното богатство не е необходимо условие за щастие – хората в селата изглеждаха истински доволни от простия си начин на живот.

- Най-впечатляващите места: история и гостоприемство

- Пловдив ме впечатли много заради многопластовата си история. В града се виждат следи от различни епохи, а атмосферата му е уникална. В Пловдив наистина се усеща преминаването през пластовете на времето – римските руини, влиянието на Османската империя, следите от комунизма и съвремието се преплитат по завладяващ начин.

От друга страна, малкото село Лешниково напълно ме очарова. Чувстваше се топлота и сплотеност, уютна атмосфера, създадена от гостоприемните и сърдечни жители. Мнозина там бяха самотни и живееха с малко, но въпреки това излъчваха радост и доброта.

- Най-незабравимото преживяване

- Без съмнение, посещението ми в Лешниково и престоят при кмета на селото. Това беше уникална възможност да преживея местния начин на живот отблизо. Най-голямата изненада обаче беше, че в това малко селце живеят толкова много финландци – изобщо не очаквах такова нещо!

- Гостоприемство, но и липса на информация за туристите

- Българите са изключително дружелюбни и отзивчиви. Много пъти, когато вървях покрай пътя, коли спираха, за да ми предложат превоз и да попитат дали имам нужда от помощ. Въпреки че не можех да приема предложенията заради правилата на моето пътуване, този жест беше мил и показателен за загрижеността на местните хора.

Дори когато нямахме общ език, хората все пак се опитваха да общуват с мен – често с помощта на Google Translate. Предлагаха ми напитки, плодове и се уверяваха, че имам достатъчно вода.

Особено силно впечатление ми направи как кметът на селото ме прие, напълно непознат човек, в дома си, като ми предложи храна и подслон. Това казва много за българското гостоприемство.

Четенето на кирилица, особено в менюта или разписания, понякога беше предизвикателство.

- Проблемите с инфраструктурата

- Не използвах метрото, но влаковете и автобусите бяха много евтини и удобни. От гледна точка на пешеходец, България невинаги е най-приятелското място. Пешеходни алеи почти няма, а тротоари има главно в градовете. В по-малките села често бяха в лошо състояние.

- Най-големите предизвикателства

- Най-големите предизвикателства бяха свързани с настаняването. В някои части от маршрута ми, преди и след София, не успях да намеря хотели или други места за нощувка. Затова се наложи да използвам обществения транспорт, да остана в София и на следващия ден да се върна, за да продължа пътешествието си.

Пушенето в закрити помещения, особено в ресторанти и барове, не е приятно за туристите.

Друг важен аспект е грижата за бездомните животни – на някои места видях кучета и котки в лошо състояние, което беше тъжно.

- България като туристическа дестинация

- На първо място България е автентична. Не е страна, препълнена с туристи, а място, където можеш да видиш истинския живот на местните хора.

Традиционната храна също е много вкусна.

Освен това природните пейзажи са изключително разнообразни: златните плажове на Черноморието, оживените градове като София и Пловдив, традиционните села, планините и туристическите пътеки – има по нещо за всеки.

Общественият транспорт (влакове и автобуси) работи добре и е много евтин начин за пътуване.

Допълнително предимство е, че България е изключително достъпна като цена за туристите.

- Би ли се върнала?

- Да, със сигурност! Бих искала да посетя Варна, Златни пясъци и да проуча повече планинските маршрути.

- Заключение: Време е за действие!

- Разказът на финландската пътешественичка Тайна за страната ни съдържа възхитата ѝ от величествената природа, древната култура и гостоприемните хора, но не спестява и нерешените проблеми, които спъват развитието ѝ. Въпросът не е дали България има потенциал – той е налице! Истинският въпрос е как да го събудим и използваме, за да създадем едно по-добро бъдеще.

Този контраст – между красотата и разрухата, между автентичността и хаоса – няма да изчезне сам. Той няма да се реши с мълчание, безразличие или примирение. Промяната ще дойде само ако всички ние, като граждани, осъзнаем силата си и започнем да действаме.

- Как може да стане това?

 1. Пълна промяна в управленските структури – корупцията и неефективността трябва да останат в миналото. България се нуждае от компетентни, честни и отговорни лидери, които работят в интерес на хората, а не на сенчестите кръгове.
 2. Строг контрол и реални санкции – незаконните сметища не са просто „неприятна гледка“. Те са отражение на липсата на контрол и бездействие.
Решението? Строги глоби за нарушителите, ефективен контрол и истинско прилагане на законите.
 3. Гражданско общество, което не мълчи – ние, хората, сме тези, които трябва да настояваме за промяна. Активното гражданско общество е ключът към всяка модерна и просперираща държава. Ако искаме чисти улици, зелени пространства и честно управление, трябва да изискваме това.
 4. Образование и информираност – когато хората знаят правата си, когато разбират как функционира държавата, когато са информирани за проблемите, те стават по-активни и ангажирани. Гражданското образование и достъпът до информация са мощни инструменти за промяна.
 5. Личен пример и малки стъпки – промяната не започва само от „големите решения“. Всеки от нас може да даде своя принос – чрез отговорно отношение към природата, чрез участие в доброволчески инициативи, чрез това да бъде активен гражданин, който не се страхува да изразява мнението си.

България заслужава да бъде мястото, което всички ние мечтаем да видим – чиста, уредена, уважаваща своите природни и културни богатства. Но това няма да се случи, ако чакаме някой друг да го направи вместо нас.

Истинската промяна започва тук и сега – от всеки един от нас. Ние сме тези, които трябва да се борим за своята родина. Време е да действаме!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!