„Народ, който не познава историята, е обречен да я повтаря“ – припомни Стилиана Бобчева от трибуната. И докато в учебниците вече няма „Бай Ганьо прави избори“, в живота ни Бай Ганьо прави избори всеки сезон и методично овладява държавата. С фокус и постоянство, които биха впечатлили и самия Алеко Константинов – ако не беше убит от същия този Бай Ганьо.

Днес Бай Ганьо не само убива писатели и идеи. Той уби лева, уби Конституцията, убива и надеждата, че държавата може да има лице, по-различно от неговото. И всичко това – с благословията на „опозиции“, които приличат повече на декоративни саксии в парламентарния декор, отколкото на живи корективи.

Ето я българската ирония: партиите, които би трябвало да пазят демокрацията, се състезават коя по-бързо да натисне бутона за нова коалиция с властта. А докато едни искат предсрочни доклади за еврото, други пишат предсрочни некролози на държавността.

В този театър има само една константа: народът стои на балкона без билет, а представлението се играе за чужда публика. И все пак Бобчева връща към онзи забравен девиз над историческата сграда на Народното събрание – „Съединението прави силата“. Не като лозунг за протоколни речи, а като последен спасителен пояс за удавник.

Защото ако историята ни учи на нещо, то е, че когато сме разделени, винаги печели Бай Ганьо. А когато сме заедно – той поне малко се страхува.

Бойко Борисов отдавна е преминал от жанра „политик“ в жанра „хумор, сатира и забава“. Той вече не е просто лидер, а жив виц – човекът, който сам си разказва приказките и сам си ги вярва. Вчера „спасява“ България, днес я продава на търг, а утре ще се закълне, че го е направил в името на народа. Само че народът отдавна знае: когато Борисов казва „народът“, той има предвид себе си и една шайка верни клакьори.

Делян Пеевски – човекът, който от години противозаконно и прикрит зад гърба на Борисов управлява държавата като частно ЕООД, а днес ще я гради с главно „Д“. Той е като тежка сянка – никой не я иска, но тя все е там, дори в най-светлите дни. Докато другите политици се правят на опозиция, Пеевски просто управлява с едната ръка, а с другата раздава прегръдки. В тях вече тихо се задушава и българската левица – онази, която някога маршируваше, а днес едва шепне, за да не събуди господаря си.

Слави Трифонов – един шоумен, който реши да изиграе пиеса на държавност, но свърши като актьор в евтин сериал. Веднъж дърпа струните на куклите си в парламента, друг път се крие като мълчалив зрител. Народът чакаше революция, а получи репетиция без публика. И накрая Слави се оказа просто поредният статист в пиесата на Пеевски. Е, „нема такава държава“!

А левицата… Тя вече не е партия, а политическа вдовица, която търси топлина в най-студените обятия. Навремето „раждаше идеи“, днес ражда оправдания. Някога се „бореше за народа“, днес се бори за оцеляване на партийния си апарат. И докато прегръдката на Пеевски става все по-задушаваща, от левицата се чува само едно приглушено „да“.

Историята ни е дала достатъчно байганьовци. Сега просто виждаме новия им кастинг – Борисов, Пеевски, Трифонов и една уморена вдовица-левица. Иронията е, че докато се смеем на Алековия литературен герой, днес неговите наследници крадат нашия вот и ни управляват – без наше съгласие и без да ни питат по важни въпроси, които определят живота ни.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.