Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Човеколюбието е едно от най-ценните човешки качества, но за съжаление в наши дни все по-рядко го срещаме. С наближаването на парламентарните избори на 19 април всички погледи са насочени към избраните представители на народа. Надяваме се, че хората, които ще заемат ръководни позиции в държавата, ще бъдат различни от предшествениците си – по-компетентни и с подход, основан на човечност при вземането на решения относно бъдещето на България.
Има моменти, в които една снимка казва повече от хиляди страници съдебни протоколи. Снимката на Пламен Кънчев, обграден от своята съпруга Елена и четирите им деца, не е просто семеен портрет. Тя е манифест на оцеляването. След четири месеца на „показно“ задържане и репресивна тишина, истината най-накрая се прибра у дома в село Неофит Рилски.
През последните години в България много граждани усетиха тежката ръка на властта – както върху себе си, така и върху бизнесите си. Държавната машина, добре смазана, за да унищожава, влезе в домовете на немалко хора и ги остави в безизходица. Някои от тях напуснаха страната, други замълчаха и преглътнаха, без възможност да продължат, но трети не свеждат глава. Причината за появата на последните е, че те имат силни общности зад гърба си, които вярват, че справедливостта съществува.
Когато човек започва да пише за даден лидер, изведнъж в съзнанието му изникват спомени от неговата младост и неговите учители. Защо? Защото учителите носят в себе си опита на своето светоусещане и своята школа; те винаги „фотографират“ своите любимци. Моят политически учител, ветеринарният техник Атанас Минчев от с. Змейово, често казваше: „Ще гледаш образа на Чърчил, без да обръщаш внимание на фасона, а фасонът на Джон Кенеди е идеален, но е в огромно противоречие с онези, които управляват Америка!“.
