Стихотворението „Щастлива страна“ на Тома Измирлиев, написано през 1928 г., е ярък пример за политическа сатира, която разобличава проблемите на една закъсала държава, неспособна да се справи с корупцията, некомпетентното управление и социалното неравенство. Въпреки че е създаден преди близо век, текстът удивително напомня за съвременната ситуация в България, поставяйки неудобни, но важни въпроси за състоянието на управлението и обществото днес.

Закъсала държава! Продънена хазна!
И кой ли ще оправи таз глупава страна,
щом всеки смахнат правник – ерзац специалист,
минава за държавник, дори за финансист?
Разпъната държава – ограбена страна,
с закони, ред и право – без никаква цена.
И куц, и сляп, и блъснат – известно е това –
се учи тук да бръсне народната глава.
В Дермендере завършил с успех университет,
във София се връща велик капацитет,
и само тъй, от скромност, не става президент,
а само прост министър в критичния момент.
Един учил финанси при някой дърт лихвар,
но се родил със шанс и изскача секретар,
а друг видял на кино Париж или Берлин
и ето го – заминал за дипломат във Рим!
Закъсала държава, затънал параход
и никой грош не дава за своя „мил“ народ –
министрите в чужбина, избраниците спят,
а вълчите дружини спокойно си крадат!
Но в тези дни размирни един достоен мъж –
държавният ни бирник – се шляе в шир и длъж
и толкова обича народа обеднял,
че щедро му съблича и сетния парцал!...

Тома Измирлиев, 1928 г.


Сатира с болезнена актуалност

В стихотворението Измирлиев описва държава, в която неподготвени хора заемат ключови позиции, обикновено благодарение на връзки или случайности: „Щом всеки смахнат правник – ерзац специалист, / минава за държавник, дори за финансист?”.

Тази остра критика към липсата на професионализъм в управлението на страната може да бъде разчетена и в днешната реалност. Все по-често обществото поставя под въпрос квалификацията на хората, назначавани на високи постове, и прозрачността на техните действия.

Корупция и политическа нестабилност – тогава и сега

Измирлиев описва България като „затънал параход“, където народът търпи ограбване от своите избраници: „Министрите в чужбина, избраниците спят, / а вълчите дружини спокойно си крадат!”.

Днешното управление на България е пример за политическа нестабилност и морални компромиси. Новото правителство, съставено от партии с коренно различни идеологии, е изключително лабилно, а реалната власт изглежда скрита в ръцете на Делян Пеевски – осъден по закона „Магнитски“ и откраднал партията на собствения си създател.
Макар и без министерски кресла, ДПС на Доган играе ключова роля чрез участие в т.нар. Съвет за съвместно управление (ССУ), който ще определя основните политики на коалицията.
На преден план излизат партии, които са заявявали коренно различни послания към избирателите си. БСП, която винаги се е позиционирала като опозиция на ГЕРБ и се обявява против изпращането на оръжие за Украйна, сега участва в управление с тях. Същото важи за „Има такъв народ“ – партията, която влезе в политиката със заявката да „изчегърта“ статуквото в лицето на ГЕРБ, ДПС и БСП, но сега е готова да управлява заедно с тях в рамките на цял мандат.

Тази подигравка с избирателите повдига важни въпроси за морала и принципите, които властват на българската политическа сцена. Примерът на ДПС, което отново „спасява“ държавата от фалит, или на БСП и ИТН, които рязко промениха позициите си в името на властта, показва, че в българската политика компромисите често взимат превес над идеалите.

Социалните последици

Същевременно социалната картина, която стихотворението обрисува – бедността и експлоатацията на най-уязвимите – остава актуална. Растящите цени, икономическите предизвикателства и усещането за несправедливост създават предпоставки за още по-дълбоко разделение между политическия елит и обикновените хора.

„И толкова обича народа обеднял, / че щедро му съблича и сетния парцал!“ – тази ирония на Измирлиев звучи болезнено познато на фона на увеличаващото се социално напрежение.

Властта и моралът

Ситуацията, описана от Измирлиев, е повече от историческа критика – тя е огледало за днешната политическа действителност. Стихотворението поставя въпроса за цената на властта и за това доколко политическите лидери са готови да пренебрегнат принципите и обещанията си, за да останат на власт.
Тази „щастлива страна“, която по ирония на съдбата изглежда обречена на повторение на старите грешки, изисква от гражданите по-високи стандарти и повече активност в търсенето на отговорност от своите управници. Без това рискът от задълбочаване на политическата криза и обществения гняв ще става все по-голям.
Дали ще се поучи новото правителство от критиката на миналото, или ще повтори грешките на времето – ще стане ясно съвсем скоро. Но едно е сигурно – компромисите с морала не остават безнаказани, а доверието на народа е ценност, която не се печели с празни обещания.

Тома Измирлиев, български писател (1895-1935)

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК