На 13 януари 1928 г. Скопие става свидетел на един от най-смелите и решителни актове в борбата за свобода на българите в Македония. На стария Камен мост над река Вардар, в центъра на града, една млада жена – Мара Бунева, разстрелва Велимир Прелич, тиранин и българофоб – човекът, отговорен за бруталните репресии срещу българската интелигенция. Миг след изстрела в Прелич тя насочва оръжието към себе си и се прострелва в гърдите.

Тази случка е не просто история, а символ на невероятна смелост и саможертва в името на отечеството. Тази двойна смърт е тъжно доказателство за българската мъка и любов по Македония.

Мара Бунева е родена през 1901 г. в Тетово. Още от малка семейството ѝ я възпитава в любов към българското – към езика, традициите и свободата. Тя учи в Скопие, Солун и завършва Софийския университет, омъжва се за офицера от българската армия ротмистър Иван Хранков. Привлечена от брат ѝ Борис Бунев в редиците на ВМРО, тя заминава през 1926 г. за Тетово, откъдето се насочва към Скопие със задачата да извършва конспиративна дейност в намиращата се тогава в пределите на Югославия Вардарска Македония. Приема мисията да се бори за правата на поробените българи, подложени на гонения и тирания.

Когато Македония попада под сръбска власт след Първата световна война, репресиите срещу българите стават непоносими. Сръбската администрация забранява българските училища, църкви и всякаква проява на национална идентичност. Един от главните инструменти на този терор е Велимир Прелич – юридически съветник на Скопската бановина и човекът, организирал прословутия Скопски студентски процес срещу младите членове на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), излезли на протест за правата си. Тези младежи са подложени на истински изтезания от хората на Прелич – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание. Мара Бунева става приближена на Прелич, близка даже, с което печели доверието му, само за да изпълни смъртната му присъда. Атентатът срещу Прелич не е престъпление, а е отчаян вик, но и вик на смелост и дързост към целия цивилизован свят, който цели да покаже на този свят какво става в Македония, на какво са подложени българите там. 

Денят на подвига

На 13 януари Мара Бунева взема нещата в свои ръце. В центъра на Скопие, на Камен мост, тя разстрелва Прелич, този, който измъчва нейните „братя студенти“, както самата тя казва. Когато сръбски офицер пристига на мястото, той я пита защо го е направила. Отговорът ѝ е кратък, ясен и вдъхновяващ:

„Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

За да не попадне в ръцете на сръбските власти, Мара Бунева прострелва себе си. Тежко ранена, тя умира на следващия ден – 14 януари. Погребението ѝ е извършено без свещеник, без опело и без никаква почит, в безименен гроб. Но нейният подвиг завинаги остава запечатан в паметта на българския народ.

На всеки 13 януари хора се събират на кея на Вардар в Скопие, за да отдадат почит на Мара Бунева. Макар днес тя да е фигура, която някои опитват да изтрият от историята, истината е, че тя живее в сърцата на хората, които знаят цената на свободата.

Нека си припомним нейните думи и ги пазим в сърцата си: „Защото обичам отечеството си!“.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК