На 2 декември 2025 г. десетки хиляди граждани излязоха на протест в столицата и в цялата страна, изразявайки гнев срещу предложението за държавния бюджет за 2026 г. Под лозунга „Няма да позволим да ни излъжат!“ демонстрантите призоваха не само за оттегляне на проектобюджета, но и за оставка на правителството. Протестите напълно преодоляха формалната рамка на икономическото недоволство и се превърнаха в масово гражданско движение за справедливост и прозрачност.

В София протестът се концентрира в т.нар. „Триъгълник на властта“ — между сградите на парламента, президентството и правителството. Там, още преди официалния час на началото, хора започнаха да се събират, с намерение да настояват за „справедливо разпределение на публичните средства“ и за отговорност от управляващите.

Мотивите на демонстрантите включваха: недоверие към начина на изготвяне на бюджета, намеренията за повишаване на данъци и осигурителни вноски, увеличена тежест върху гражданите и бизнеса, както и усещането, че бюджетът обслужва само тесни кръгове, докато обществото остава ощетено.

След София, демонстрации бяха организирани и в редица други градове — сред тях Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, както и много други областни центрове.

Въпреки първоначалното намерение на организаторите да остане чисто протест срещу бюджета, в множеството вълни на недоволството се появиха и призиви за оставка на правителството — свидетелство, че социалният гняв надхвърля конкретния финансов спор.

Протестите привлякоха значително внимание — както медиите, така и политическите среди започнаха да говорят за предизвестие на криза на доверие. В много градове недоволните заявиха, че бюджетът няма да бъде просто счетоводен документ, а символ на системни проблеми: корупция, непрозрачност, несправедливо разпределение на ресурсите.

Самото мащабно участие на граждани — с хиляди в София и хиляди още по градове — показа, че проблемът не е периферен, а засяга широки пластове от обществото. Това даде допълнителен импулс на дискусията за нуждата от по-голяма отчетност на държавата към гражданите и контрол върху разходите.

От своя страна, някои обществени групи, синдикати и работодателски организации подкрепиха част от възгледите на протестиращите, предупреждавайки, че предлаганите мерки — по-високи данъци и осигуровки — могат да ударят както обикновените граждани, така и бизнеса, и да забавят икономическото възстановяване.

Притиснато от общественото недоволство, правителството може да бъде принудено да преработи бюджета, да отмени спорни точки или да предложи повече прозрачност при управлението на публичните средства.

Демонстрациите могат да генерират по-широк политически дебат — не само за икономическата политика, но и за морала и принципите на управление, което би задълбочило гражданската активност.

Ако общественият натиск продължи, може да се стигне до засилване на критиката към управляващите, до искания за оставка и предсрочни избори — особено ако гражданите оценят, че бюджетът е символ на системна несправедливост.

Протестите в София и останалата част от страната не трябва да се разглеждат единствено като реакция на финансови числа и бюджетни параметри. Те са израз на широко разпространено недоверие към начина, по който се управляват публичните средства, и на стремеж за по-голяма справедливост, прозрачност и участие на гражданите.

Гражданското недоволство, както се оказа, има потенциал да прерасне в траен натиск към институциите — и да постави началото на реална промяна в отношенията между държавата и обществото. Ако този глас бъде чут, България може да поеме по път на по-отговорно управление, по-ясни правила и реален контрол върху обществените финанси. В противен случай — цената на недоволството може да нарасне.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.