Празничното тържество беше осъществено по моя инициатива. Аз съм бивш преподавател по история в СУ, сега пенсионерка. Идеята за такова събиране възникна спонтанно след запознанството ми с Мирослав Илиев от партия „Величие“, който ме свърза с ръководителката на групата. 

Бях осъзнала в резултат от контактите си с много хора, че както те, така и аз мога да имам по-пълноценен живот чрез създаване на широка комуникативна общност. Като социална категория пенсионерите от т.нар. преходен период от 1989 г. насам са „огледало“ на възхода и грешките в развитието на България. Те, с цената на неимоверни усилия, са вградили и вграждат и днес в битието си своите мечти за по-добро бъдеще на децата ни. Те са най-многобройната част от българското общество, заслужили почит, уважение и грижа. Честването на значими национални празници според мен ги сплотява, обогатява и насочва към нови инициативи, носещи радост и познание. 

Програмата започна в 17.00 ч. в присъствието на зам.-кмета на Столична община, район „Младост“, Даниел Михалев и зам.-кмета по културната дейност Асен Асенов с изпълнение на православната песен „Богородице Дево, радуйся“ от студентката в Богословския факултет на СУ адвокат Екатерина Иванова, последвана от младия композитор и изпълнител на авторови песни Николай Захариев, отличен с музикални награди в балканските страни, Италия и Испания. Продължението включваше кратко послание от мен за значението на срещата. Идеята за запознанството ни беше да споделя с присъстващите една основна за мен мисъл – че чрез активен и смислен живот ние изграждаме първо себе си като личности – ТУК и СЕГА, с позитивен дух, упоритост и лична отговорност, и че трябва да предадем това послание на младите поколения. В чест на празника аз разказах за моя сблъсък, в буквален смисъл, през 2021 г. с подмяната на основни православни ценности. 

Лично запознанство с „новаторското“ изкуство Streetart на художника Ясен Гешев, който от грозните си графити на Централна гара, с парите на фондация „Америка за България“ и с одобрението на Столична община, „сътвори“ нова визия за знаковата православна икона „Св. Георги убива змея“. Цветен стенопис, висок 25 м, очертан върху калкана на задния вход на МВР. Снимах го, не вярвайки на очите си. Парадоксът се състоеше в това, че стенописът се издига през Ларгото срещу Ротондата (IV в. от н.е.), най-стария християнски храм в София на името на св. Георги, на метри разстояние от самата Духовна академия! И никой не реагираше срещу това кощунство! Оказа се, че според новия закон на БПЦ религиозното изкуство, когато се реализира ВЪН от църковната сграда, Е свободен избор на изпълнителя! По този начин се дава възможност за подмяна на оригинала, излъчва се НОВО послание към човешкото възприятие. Деканът и асистентката по иконография от Духовната академия оцениха стенописа на Я. Гешев като сатанинско изкуство. 

И днес стенописът сияе с багрите си и ерозира православното ни чувство чрез очевадния си акцент върху победата на ЗЛОТО над ДОБРОТО! Змеят не е убит от копието на светията, който го е забил между краката си, а се е изправил с цялата си мощ и поглъща в пламъка си един прегърбен, олисял и представен като римски роб с препаска човечец. За светостта му сигнализира малък златен нимб, нищо повече.

И днес митологемата за победата на Злото над Доброто се манифестира чрез произведения на съвременната ни живопис, архитектура, псевдонаучни трудове по история и народопсихология, чрез пропаганда на либералните идеи за свобода на индивида, разбирай младежта, чрез езотерика, откровен публичен сатанизъм (срв. статуята на св. София) и пр. Формалната религиозност на населението, апокалиптичните версии за „последните времена“, засилената агресия от всякакъв характер, неконтролираната наркомания, педофилия и други изкривявания в масовото съзнание и поведение са видими белези на регрес и цялостна дехуманизация на обществото ни. 

Програмата продължи с народни песни и разговори за България, семейството и рода, за вярата и морала като ценности.

След приключване на събранието се уговорихме с Болярка Борисова за нови срещи. И се разделихме с убеждението, че качеството на живота зависи не от обстоятелствата, а от личната ни нагласа към тях и от дейността ни в полза на ближния. Правейки света по-добър за другите, ние получаваме повече позитивна енергия и помагаме на себе и на обществото.

С благодарност,

д-р Веселка Зафирова

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК