Има една поговорка: когато въшката се наяде, се качва на челото. Точно това се случи с партията на Слави Трифонов — ИТН. Партия, родена от гнева срещу статуквото, от обещанието за честност и непримиримост срещу корупцията, днес се е превърнала в жалък придатък на онези, срещу които уж се кълнеше да воюва.

Преди дни бивши симпатизанти на ИТН се събраха пред дома на Слави Трифонов. Не за да пеят песни, не за да носят цветя, а за да попитат: защо? Защо партията, която обеща никога да не се прегърне с Борисов и Пеевски, днес управлява именно с тях? Защо тази политическа измама? Защо това брутално предателство спрямо надеждите на хората, които повярваха?

Но самозабравата на властта не спира дотук. Вместо да отговарят, вместо да погледнат хората в очите, ИТН тръгнаха да коват закони, за да спасят собствената си кожа. Предложението им за промени в Наказателния кодекс е опит да се затворят устите на гражданите и журналистите. Под претекст „защита на личния живот“ те искат да криминализират разпространяването на информация за лични, семейни и интимни отношения.

Цинизмът крещи! Същите тези хора, които съчиниха и разпространиха песен за Лена Бориславова — отвратителен пример за политическо мракобесие и публично унижение — днес треперят да не би някой да разкаже истината за тях самите. Тогава беше позволено да се гаврят с чуждото достойнство, но когато въпросът опре до тяхната уязвимост, те викат: „Наказателен кодекс!“.

Това е жалко. Това е долно. Това е пълното извратяване на идеята за представителство. Когато влезеш в Народното събрание и забравиш защо си там, когато започнеш да се мислиш за вездесъщ, когато обърнеш гръб на хората, които са те изпратили — ти вече не си народен представител. Ти си просто част от същото блато, срещу което се закле да се бориш.

ИТН вече не е алтернатива. ИТН е символ на предателство. И както всяка въшка, наядена и качила се на челото, един ден ще бъде изтръгната. Защото хората може и да търпят, може и да мълчат, но не забравят.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.