Стотици българи преминаха с автомобили през цяла Европа, за да изразят недоволството си от прибързаното въвеждане на еврото и да подкрепят запазването на българския лев. Автомобилите бяха облепени със снимки на Бойко Борисов и Делян Пеевски, сочени от протестиращите като символи на мафията във властта, както и на Урсула фон дер Лайен, обвинявана в подкрепа на същия управленски модел.

Протестното шествие достигна Брюксел на 24 юни, където се проведе демонстрация пред сградата на Европейския парламент. В следващите дни автопоходът премина през ключови европейски градове като Хага, Франкфурт, Братислава, Виена и Будапеща, с цел да привлече вниманието на гражданите и лидерите на ЕС към непрозрачния процес на приемане на еврото и възможните икономически последици както за България, така и за съюза като цяло.

Гражданска подкрепа за лева, демократично участие и прозрачност

Протестиращите заявиха тревогата си от това, че решението за въвеждане на еврото се взема без реално обществено обсъждане, без референдум и без убедителен икономически анализ. Според тях официалните доклади, използвани за легитимиране на процеса, са манипулирани и не отразяват реалните рискове, а ключовата информация остава скрита от обществото.

„Ние не сме против Европа. Ние сме против погазването на волята на българския народ и вземането на съдбоносни решения без неговото участие“, заяви един от организаторите на протеста.

Медийно затъмнение и обществена манипулация

Докато икономисти на световно ниво и множество европейски медии отразиха събитието, българските масово замълчаха. Това поставя сериозни въпроси за състоянието на медийната свобода и плурализма в България.

Протестиращите подчертаха, че тази липса на отразяване не е случайна, а е част от по-широка стратегия за прикриване на критични гласове и ограничаване на обществените дебати. В България все още има сериозни съмнения относно независимостта на медиите, като много от тях са обвързани с политически и икономически интереси, което води до информационна манипулация и дезинформация на обществото.

Срещу корупцията и в защита на демокрацията

Вторият основен акцент на протеста беше необходимостта от радикална промяна на корумпирания модел на управление. Протестиращите настояха за оттегляне на политици с обременено минало, санкции и зависимости, както и за реална съдебна и изборна реформа.

„България има нужда от управление, което служи на обществения интерес, а не на частни политико-икономически кръгове. Подкрепяме промяна, основана на законност и морална отговорност“, заяви друг говорител на протеста.

Протестиращите наблегнаха на съмненията за манипулация на изборния процес, липсата на легитимност на управляващия парламент и ниската избирателна активност - под 50 %, като аргументи против прибързването със съдбоносни за България решения.

Автомобилите в шествието носеха изображения на публични личности, които според гражданите олицетворяват злоупотребите с власт и безнаказаността.

Това е само началото

Организаторите обявиха, че протестът е само началото на по-мащабна гражданска мобилизация, която ще продължи, докато не бъдат изпълнени следните основни искания:

Провеждане на национален референдум за еврото

Пълна лустрация и оттегляне на санкционирани политици

Независим международен одит на изборите

Възстановяване на върховенството на закона

„Българският народ не е просто наблюдател – той е източникът на властта. Гласът му трябва да се чува ясно – не само по време на избори, но и при всички ключови национални решения“, подчертаха организаторите.

Заключение

Протестът в Брюксел е сигнал за надигащо се обществено недоволство от липсата на прозрачност, манипулации и корупция в управлението на България. Участниците искат да насочат вниманието на европейските институции и граждани към сериозните проблеми около приемането на еврото, липсата на легитимност на управляващите и отсъствието на реална демокрация. Те припомниха и за приемането на Гърция в еврозоната при сходни обстоятелства и за пагубните последствия от този акт и за самата държава и за съюза.

Отразяването в чуждите медии, срещите с европейски граждани и лидери показват, че българският глас намира съмишленици и извън страната. Протестът постави основата на една дългосрочна борба за справедливост, отчетност и национално достойнство. На 8 юли ще се гласува приемането на България в еврозоната и предстои да разберем, какъв ще е ефекта от протеста.

Последвайте ни в Telegram, Viber и Facebook.