Сензация или смисъл: какви уроци дават гостите в ефир?
Сблъсъкът между пошлостта и истинските ценности ще продължи. Но изборът е в ръцете на медиите – дали ще заложат на краткотрайния рейтинг или на дългосрочното възпитание.
Есенният сезон на „Преди обед“ по bTV стартира с ново лице – Венета Райкова. Журналист, писател и телевизионен водещ с дългогодишен опит, тя обеща свежи срещи и вдъхновяващи теми. На практика обаче в студиото все по-често се появяват едни и същи „светски“ фигури, които обикалят от предаване в предаване с познати истории.
Причината може би е ясна – тези гости са „вървежни“. Появата на Мара Отварачката и коментарите около четвъртия ѝ брак гарантират скандал и рейтинг. ДесиСлава разказва за личния си живот и битките с килограмите. Андреа споделя преживяванията си след раздялата с Кобрата. От риалити фронта често гостуват бивши участници от „Биг Брадър“ или „Ергенът“, които разкриват „шокиращи“ тайни. В ефир редовно попадат и инфлуенсъри, станали известни с TikTok клипчета или скандални постове в Instagram.
Всичко това се представя като „модерно“ – теми, които събират реакции в социалните мрежи. Но въпросът е: с какво съдържание? Какъв пример се дава? Трудно можем да наречем вдъхновяващо, когато представата за успешен живот се свежда до поредица от бракове, скандали или демонстрации на лукс. Така младите хора остават с усещането, че популярността е равна на постижение, а ценности като труд, образование и талант остават на заден план.
Всъщност България изобилства от личности, които рядко стигат до телевизионния екран, но са истинско вдъхновение: млади учени с международни награди; спортисти, изградили характер и дисциплина; учители и ментори, които променят поколения; предприемачи, започнали от нулата; артисти и писатели с признание зад граница; доброволци и хора с кауза. Това са историите, които показват, че успехът не е непременно в светските хроники.
Телевизията винаги ще гони рейтинг, и няма нищо лошо да кани популярни певици или риалити звезди. Проблемът възниква, когато това се превърне в основен акцент. Тогава обществото губи. Балансът между сензация и стойност е труден, но необходим, ако искаме младото поколение да има пред себе си не само шумни, но и смислени примери.
Важно е да се отбележи, че тези изводи не засягат единствено „Преди обед“ и Венета Райкова. Те се отнасят за голяма част от телевизионната програма. Предавания като „Ергенът“, „Игри на волята“ и редица „жълти“ формати често залагат на любовни драми, скандали и показност. Разбираемо е – зрителите търсят зрелища. Но когато това е основният продукт, медиите неволно възпитават убеждението, че ценността на един човек се измерва с личните му скандали, а не с труда и постиженията му.
Затова е време телевизиите да поемат и друга отговорност – да дават сцена на личности, които изграждат общество, а не само на онези, които го забавляват за кратко. Вместо поредна светска война или брачни хроники, зрителите могат да срещат вдъхновяващи примери от науката, спорта, изкуството, образованието и гражданските инициативи.
Такъв завой няма да отнеме популярността на форматите – напротив, ще им донесе доверие и ще издигне имиджа им. Дори „Преди обед“ би могло да се превърне в платформа за вдъхновение, където младите хора да виждат успеха като постоянство, талант, знание, отдаденост и морал.
Сблъсъкът между пошлостта и истинските ценности ще продължи. Но изборът е в ръцете на медиите – дали ще заложат на краткотрайния рейтинг или на дългосрочното възпитание.
Коментари