В неделя с мъжа ми бяхме на разходка на Витоша – планината, която би трябвало да е гордостта на София, зеленото ѝ туптящо сърце. А вместо това – се натъкнахме на гнилост, безхаберие, разруха и безсрамие. Пътеки в безобразно състояние, мостчета, които се разпадат, счупени табели, които водят до нищото, входове, изоставени заслони, трафопостове, приличащи на постапокалиптични сцени. Това ли е национален парк? Това ли е грижата към държавната собственост?

Защо в БЪЛГАРИЯ държавната собственост не се стопанисва? Умишлено или „случайно“ се прави това?

Националният природен парк „Витоша“ е открит още през 1934 г. – първият в България и на Балканите. Защитена територия. Оттогава е символ на достойнството на нашата природа. А днес? Днес е символ на пренебрежение, алчност и институционален цинизъм.

Витоша е не просто планина. Витоша е памет. История. Идея. Вдъхновение.

Очарован от планината, Иван Вазов пише поемата „На Витоша“, в която възпява с възторг красотата и величието ѝ.

Прекрасна Витоша! Аз пак те гледам

с възторг и с трепет във гърди…

Още тогава, преди повече от век, Вазов усеща величието на тази планина. И не само той. Запленен от прохладата и дъхавата ѝ зеленина, тук Алеко Константинов поставя началото на организираното туристическо движение. През годините хиляди българи и чужденци са се възхищавали от Витоша – от нейната природна мощ, близостта ѝ до столицата, от гледките, които спират дъха.

А днес? Какво направихме с това наследство?

Днес не възпяваме Витоша. Днес я убиваме. Защитената национална територия.

Бавно. Целенасочено. С мълчание, с бездействие и с алчност. Там, където някога са се родили стихове и мечти, днес зеят изровени пътеки и изгнили заслони. Там, където хората са идвали за вдъхновение, днес се отдалечават с разочарование.

Къде са европейските пари?

Видяхме знак на Европейския съюз. Значи – имало е финансиране. По програма? Със сигурност. Но къде са резултатите? Единственото „подобрение“, което видяхме, са няколко нови табели. Табели, които сочат към занемарени, обрасли, опасни пътеки. Това струва ли милиони?

Някой усвоява европейски средства. Никой не стопанисва това природно богатство.

Не можем да не си зададем въпроса: това ли е целта? Да се остави Витоша да рухне, да се обрули, да се обезцени – за да се продаде? Да се вземе „на парче“, тихомълком, както много други държавни активи? Много хора, с които разговаряхме, споменаха за апетитите, свързани с името Цеко Минев. Кой е той? Какво влияние има? И защо институциите мълчат?

Къде е държавата, която трябва да защити Витоша?

Министерството на околната среда и водите? Столичната община? Дирекцията на Природен парк „Витоша“? Какво сте направили през последните 10 години за поддръжка на екопътеките, на безопасността? Няма ли отговорни? Или има чадъри?

Изникват много болезнени въпроси, които изискват ясни и категорични отговори:

Къде са парите, отпуснати по европейски и държавни програми за Витоша?

Колко средства са усвоени и от кого?

Кой е отговорен за текущото състояние на пътеките, мостовете, заслоните?

Защо няма обществен отчет за поддръжката на парка?

Защо гражданите не виждат нито резултати, нито развитие?

Витоша не е ничия частна собственост. Витоша е наша. На всички ни. И ако днес мълчим, утре ще гледаме планината през ограда с надпис „Частна територия“.

Ако вие също обичате Витоша, разкажете. Снимайте. Питайте. Търсете отговорност. Споделете.

Последвайте ни в Telegram, Viber или Facebook.